Събота, 22 Септември 2018
„Жената сама по себе си е идея, а никоя идея не разбира себе си”

„Жената сама по себе си е идея, а никоя идея не разбира себе си”

Откъс от романа „Преди да се родя и след смъртта ми” на един от най-значителните съвременни наши писатели Ивайло Петров

Само така си обясняваше чичо Мартин мълчанието й в параклиса, който бе построил само за нея и само за нейната изповед в сакралния покой на малката черквица. Тя не намери смелост за откровена изповед и оттогава чичо Мартин реши, че тя никога вече с нищо не може да изкупи неискреността си, тъкмо защото в тоя ден бе решил да промени веднъж завинаги досегашния си живот и да заживее само с нея. Емилия не му се обади цели три месеца, макар че довереният на двамата човек всяка седмица й даваше знак, че е готов да отнесе някаква вест на чичо Мартин или да им уреди среща.

Гордостта на чичо Мартин не му позволяваше да й пише, че му липсва и че страда като не я вижда. Внушаваше си дори, че я презира, но това не бе истина. Макар да допускаше, че тя вече не е с него, обясняваше си го или, по-точно, опитваше се да си го обясни, че той е причината да не могат да се срещат както преди, че и да желае, тя не може да свърже живота си с него поради особеното му положение в обществото. Съзнаваше, че така незаслужено я оправдава и се заричаше да не мисли вече за нея. В същото време търсеше и намираше обяснение за поведението й в онова, което бе прочел в някои книги за жените, като че не лично тя, а самата същност на жените е виновна пред него. “Те са способни да презират един мъж толкова, колкото го обичат, ако той не им принадлежи напълно”. И още: “Жените нямат идеи. Те знаят да бродират, но и бродерията им е измислена от мъжа. Жената сама по себе си е идея, а никоя идея не разбира себе си”. И накрай с чувство на облекчение и злорадство си спомняше това, което бе чел за жените в Библията. Даде му я един селски свещеник и през дългите зимни вечери я прочете докрай. Най-много му допадна книгата на Еклисиаст и най-вече ония места, където се говори за жените: “Обърнах се към сърцето си да узная и издиря мъдростта и разума и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието - и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й - примка, ръцете й - окови, добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея... Какво още е търсила душата ми и го е намерила? - Мъж намерих един на хиляда, но жена измежду всичките не намерих...”

© Ивайло Петров

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)