Събота, 22 Септември 2018
„Че старото ще се върне — в това Корейко никога не се съмняваше…”

„Че старото ще се върне — в това Корейко никога не се съмняваше…”

Откъс от романа „Златният телец”на творческия тандем Иля Илф и Евгений Петров, роман, окачествяван като сатира, а всеки негов ред е непреходно реалистично отражение на действителността – и преди, и днес

Корейко разбра, че сега е възможна само подземна търговия, основана на най-строга тайна. Всички кризи, които раздрусваха младото стопанство, бяха от полза за него, всичко, от което държавата губеше, носеше доходи за него. Той си пробиваше път до всяка дефицитна стока и отнасяше оттам своите сто хиляди. Търгуваше с хлебни произведения, със сукна, захар, текстил — с всичко. И беше сам, съвсем сам със своите милиони. В различни краища на страната работеха за него големи и малки пройдохи, но те не знаеха за кого работят. Корейко действуваше само чрез подставени лица. И само той знаеше колко дълга е веригата, по която вървяха към него парите.

Точно в дванадесет часа Александър Иванович бутна настрана приходно-разходната книга и се зае със закуската. Той извади от чекмеджето си предварително очистена прясна репичка и я изяде, като гледаше чинно пред себе си. После изгълта едно студено рохко яйце. Студените рохки яйца са много неприятно ядене и един порядъчен, весел човек никога няма да ги яде. Но Александър Иванович не ядеше, а се хранеше. Той не закусваше, а извършваше един физиологичен процес — вкарване в организма необходимото количество мазнини, въглехидрати и витамини.

Илф и Петров

Всички херкулесовци увенчаваха своята закуска с чай, Александър Иванович изпиваше чаша гореща вода, като отхапваше от бучката захар. Чаят възбужда излишно дейността на сърцето, а Корейко пазеше своето здраве.

Притежателят на десетте милиона приличаше на боксьор, който разумно подготвя своя триумф. Той спазва специален режим, не пие и не пуши, старае се да избягва вълненията, тренира се и си ляга рано — всичко това само за да излезе в определен ден на блесналия ринг като щастлив победител. Александър Иванович искаше да бъде млад и бодър в онзи ден, когато се върне старото и той ще може да излезе от нелегалност и да разтвори без страх своето обикновено куфарче. Че старото ще се върне — в това Корейко никога не се съмняваше. Той пазеше себе си за капитализма.

И за да не открие никой неговия втори и главен живот, той водеше просяшко съществование, като гледаше да не излезе извън границите на четиридесет и шест рублевата заплата, която получаваше за жалката и досадна работа във финансово-счетоводния отдел, с изрисувани по стените менади, дриади и наяди.

Евгений Евстигнеев в ролята на милионера Корейко във филма "Златният телец", 1968

© Превод от руски: Пелин Велков

AFISH.BG