Четвъртък, 21 Юни 2018
„Да правя филм след филм – за мен това е единственият път някой от тях да се окаже стойностен”

„Да правя филм след филм – за мен това е единственият път някой от тях да се окаже стойностен”

Големият полски режисьор Анджей Вайда е роден на днешния ден преди 92 години

AFISH.BG ви предлага част от автобиографичната книга на режисьора, създал образци на световното кино като „Пепел и диамант”, „Пепелища”, „Обетована земя”, „Канал”, „Всичко за продан”, „Железният човек”, „Катин” и редица други шедьоври на Седмото изкуство

Животът на един филм е колкото живота на пеперудата – рядко трае по-дълго. За да разбереш успеха или провала му, трябва да познаваш обстоятелствата около създаването му и екранното му присъствие. Животът на филма е преди всичко реакцията на публиката и написаното от рецензентите и критиците.

Още когато снимах “Канал”, се разболях от язва и лекарите ми препоръчаха колкото може по-малко да се вълнувам. Така се изправих пред избора: или да спра да правя филми, или възможно най-малко да се интересувам какво пишат за тях рецензентите. Чудно ли е, че избрах второто?

Наскоро в телевизионния филм “Кредит и дебит” опитах да направя равносметка на печалбите и загубите в живота си. Към загубите причислих вечната липса на време за природата около мен (може би само с изключение на “Брезова горичка”). За съжаление това не се отнасяше само за дърветата и цветята; и хората не бях наблюдавал достатъчно задълбочено – твърде повърхностно бях гледал на приятелствата. Това е голяма загуба, днес осъзнавам това.

Може би в някакъв момент човек трябва да се откаже от онези действия, които ни водят към успеха? Може би успехът се крие някъде другаде – може би за него решават не тези, които ни гледат, а самите ние? Днес не мога решително да отговоря добре ли съм направил, бил ли съм там, където трябва, и помогнал ли съм на този, на когото трябва. Да, бях щастлив, защото моята стихия бяха движението, действието, но дали не трябваше в нужния момент да кажа НЕ? Не можах да го направя – прав ли съм бил? Това безпокойство вече никога няма да ме напусне.

А при печалбите? Няколко филма, от които съм доволен не защото бяха по-добре приети от другите, а защото просто на мене ми харесват. Особено онези филми, които се родиха именно тогава, когато трябваше. Нима не можех да почакам свободата и тогава да направя Човекът от желязо? Никога не съм мислил да правя шедьоври – май и това мога да запиша като плюс. Да правя филм след филм – за мен това е единственият път някой от тях да се окаже стойностен.

© Анджей Вайда, „Киното и останалия свят. Двоен поглед”, изд. „Колибри”

© Превод от полски:  Силвия Борисова, Пламена Баженова

AFISH.BG