Понеделник, 20 Август 2018
„Хората не се отнасят един към друг достатъчно нежно…”

„Хората не се отнасят един към друг достатъчно нежно…”

Откъс от романа „Вечер във Византия” на Ъруин Шоу, 105 години след рождението му и 45 години след първото издание на книгата

Крейг излезе на улицата и седна на една маса, от която се виждаше пристанището. Той беше единственият посетител в ресторанта. Беше приятно така, сам, с лице към малкото, окъпано в слънце синьо пристанище, с мисълта за предстоящия обяд и Клайн, който щеше да го чака целия следобед всичко това му действуваше успокояващо. Поръча си пастис в чест на рибарите и винарите на Касис и се зае да изучава бавно менюто.

Поръча си dorade и бутилка сухо бяло вино, а междувременно си пиеше на бавни глътки пастиса. Сладникавият му вкус го караше да чувствува близостта на Средиземно море, извика в паметта му дните, прекарани в безделие. Времето, прекарано с Констънс, му повлия благотворно. Помисли си за нея с нежност. Знаеше, че ако използува думата в нейно присъствие, тя щеше да изпадне в ярост. Няма значение. Хубава дума е. Хората не се отнасят един към друг достатъчно нежно. Те си казват, че се обичат, а в действителност само се стремят да се използуват един друг, да се покровителствуват, да властват един над друг, да се терзаят, да се унищожават, да плачат един за друг. А те с Констънс, ако не винаги, то в повечето случаи се наслаждаваха един на друг и думата „нежност“ бе подходяща за техните отношения, както и всяка друга. Прогонваше от себе си мисълта за Сан Франциско.

Каза на Констънс: „Обичам те“ — и на Гейл бе казал: „Обичам те“ — и в двата случая бе казал истината. Възможно е тези думи да се отнасяха и за едната, и за другата едновременно. Тук, под слънчевите лъчи, над чаша млечнобяла студена южна напитка, това му се стори напълно възможно.

© Превод от английски: Мария Пейкова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)