Петък, 20 Април 2018
„Троя е достижима, все така недостижима е Итака“

„Троя е достижима, все така недостижима е Итака“

Непреходните разсъждения върху литературата и живота ни на Тончо Жечев, с когото се сбогувахме преди 18 години

„Ние живеем в епоха на траибализъм. Това е едно племе в Африка. При тях когато на смяна на едно поколение идва друго, то унищожава всичко, създадено от предишното, и започва отначало. И така 4000 години стоят на едно и също място. И при нас всяко поколение смята, че трябва да направи своята голяма промяна. А големи специалисти на големите промени са англосаксонците. Според тях големите промени стават бавно — като английската ливада — полека, но сигурно и едно върху друго се слага — синът след бащата. Всичко друго е игра на промени и революции.”

Някога нарекох „Тютюн“ интелектуално продължение на Народния съд. Не виждам основания да се отказвам от това определение. Целият въпрос е как се разбира то. Възможно ли е изобщо да не се асоциира с оня „народен съд“, в който имаше и толкова произволи, и толкова отмъстителност, и толкова много национален нихилизъм. Ставаше дума всъщност за „народен съд“ и присъда във висш смисъл над онези, които след ужасите на гражданската война от 1923 не намериха друг път освен на новото ожесточение, не намериха път за национално помирение, не търсиха упорито път за окончателното ни утвърждаване на позицията на неутралитета в сблъсъка на големите сили, които щяха да решат съдбата ни. Ставаше дума за безумствата и безотговорността на управляващите, които пак ни подготвиха най-нещастна участ. Ставаше дума за народен съд над отровения свят на „Никотиана“, над тая демонична лудница. Димов повярва, нещо повече, той свидетелства за моралната санкция, която събитията носеха. Същевременно той се поддаде на илюзията на историята, илюзията на големите превратни събития в живота на народите, че тяхната присъда е окончателна, не подлежи на обжалване, единствено възможна и справедлива.

 

Тримата Големи - Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров и Тончо Жечев

„Винаги ми е действало главозамайващо гениалното откритие на Вапцаров: „И нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита.“ Няма по-страшно от ненаписаната мъка. През последните 10 г., ако освен мизерията и пълното ограбване на нашия народ не мога да понасям нещо, това е опростяването на периода, който обхваща целия съзнателен период на нашето поколение.“

„Младите хора, трябва да осъзнаят силата и значението на хуманитаристиката и на нейните най-важни идеи, за да може нараненият от високите технологии и стреса съвременен човек да намери в тях закрила и подкрепа, а също така и мотивация да се върне на своето класическо човешко място в бъдните цивилизации.”

 

С Богомил Райнов, Николай Хайтов и Атанас Наковски

„За съжаление нашата българска история никога не ни е осигурявала продължителен период на демократично и свободно съществуване. И винаги сме се разочаровали. Ние много бързо се разочароваме. Цялата наша история е изпълнена с разочарования. Не трябва да допуснем разочарованията от извоюваната сега свобода да ни поведат по съмнителни пътища, а да продължим да се учим да живеем при тази свобода.”

© Тончо Жечев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)