Вторник, 21 Август 2018
„...Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата...“

„...Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата...“

Според пространното житие на Методий с тези думи издъхва Св. Константин-Кирил Философ на 14 февруари 869 г.

"Безсмъртието на Константин-Кирил Философ започнало след неговата физическа смърт. Българската църква намерила най-простото и най-ефективното средство да съхрани името му през вековете и да го обезсмърти — канонизирала го за светец. Константин-Крил Философ и брат му Методий са в основата на широко разпространения култ сред българите в Македония към Свети седмочисленици. Още през X в. се заражда преклонението пред Кирил и Методий в най-интелектуалните кръгове на бълг. държава. Черноризец Храбър нарича Бога „човеколюбец, защото изпратил на човешкия род свети Константин Философ, наречен Кирил“. Той е наредил простичките думи, които и днес се знаят от всеки българин: „Ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий.“

Така започнала метаморфозата в съзнанието на поколенията, които все повече забравяли, че Кирил и Методий били славяни; наложило се създаденото от Симеоновите книжовници мнение, че солунските братя са българи, които дали „на вси славяни книги да четат". Към края на живота си поп Йеремия написал в своя апокриф „Разумник“ въпроса: „Кой измисли българската книга?“ и отговора: „Кирил Философ". От този момент насетне в народната памет останал образът на Кирил Българина, който създал книги за българите. В късната „Солунска легенда“ Кирил изобщо не знаел бълг. език, но по чудодеен начин забравил гр., започнал да разбира само български, а гълъб му донесъл от небето образите на български букви.

От България култът постепенно бил пренесен в Русия, Сърбия, Молдова и Влашко, където Кирил и Методий са почитани като български и славянски светци. Сръбски летопис нарича Кирил „розата на Солун“. Образът му станал постоянна тема в иконографията. Често пъти той се смесва с други светци със същото име, което е показателно за популярността му.

Накрая ще завърша с няколко реда от „Похвално слово за Кирил Философ“ от Климент Охридски: „По милостта и човеколюбието на нашия господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви... [Чрез тях] Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ, защото за него бе изпратен този нов апостол...“

© Иван Лазаров, „Кой кой е в Средновековна България”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)