Петък, 20 Април 2018
„Познах си до болка мръсния нрав и колко съм - "много важна..."

„Познах си до болка мръсния нрав и колко съм - "много важна..."

Честит рожден ден на Миряна Башева, която вчера навърши 71 години!

ГНОСЕОЛОГИЯ

Време е.

Всичко и всекиго знам.

Кого на какво да науча?

Любовника си - на Томас Ман?

Котката - на вярност куча?

Познах си до болка мръсния нрав

и колко съм - "много важна..."

Ех, като фокусник с празен ръкав -

друг път ще ви покажа!

А време тече... С все по-гъст фон дьо тен -

такъв безнадежден признак!

Децата, заченати в друга, не в мен,

ще се родят в риза.

Пасейки, подобно доволен вол,

нагазих в света като в Искъро.

Някой случайно да знае - какво?

Какво искам?

Все пак - суетно морско свинче

сред лабиринт от пророчества -

твърдя:

Другари!

Не всичко тече!

Не всичко е сиво поточе!

И разберете, аз все ще греша.

В иронията. И в славата.

Аз, като всяка безсмъртна душа -

имам да ви разправям!

...как над работните чернови,

през сънища, стон или кикот

бавно подават любопитни глави

Мислещите тръстики.

...как някой дълбоко умислен вол

затъва в тях - не като в Искъро!

По-добре да не знае, горкият -

какво

е можел,

а не е поискал.

МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.

Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват - луди зодии...)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

ЕСЕНЩИНА

Проходил я мимо - сердцу все равно.

Просто захотелось заглянуть в окно.

Есенин

Извинете,

че влизам неканена

като някакъв

нощен нахал.

Поетът

е без възпитание.

И за никой

не му е жал.

Бях наблизо,

и тъй, на минаване

ще приседна

до вас - по палто.

Знаете ли,

навън зазорява.

Вие не спите.

Защо?

Аз и друг път

из вашата улица

съм хвърчала

по разни дела.

Не с очите си спомням.

а с пулса -

и най-стръмните

стъпала.

Но защо ли

не ми се е случвало

да се спъна

пред вашия вход?

Знам.

Отвън ми оставяхте ключа

и чакахте.

Цял живот.

Трябва мярка

Във всяко очакване.

Ето - вие

прекалихте с това.

Впрочем,

всичките сте еднакви.

Така ме боли

глава...

Късно е.

Идва утрото сприхаво.

с шизофренната

суета.

Ще се видим пак.

В някои стихове,

ако

ви ги посветя.

И простете,

влязох неканена,

като някакъв

глупав нахал.

Но не ми е

до възпитание,

а за себе си

ми е жал...

© Миряна Башева, „Почти пълно”

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)