Сряда, 21 Февруари 2018
„Като начало на сирачество ще дойде нашата раздяла…”

„Като начало на сирачество ще дойде нашата раздяла…”

Три стихотворения от Павел Матев, който преди 12 години ни остави своите натрупани мълчания, за да имаме думи за любовта

*

Любов – магическа реалност,

неоскърбени светове,

в които жано и нормално

сърцето.чудо ни зове.

То търси истина и милост

и в синкавия полуздрач

се смесват най-необяснимо

очакван смях с нечакан плач.

И веят в тръпните дървета

нехайни, неми ветрове.

А в странен климат

по полето

цъфтят заветни цветове.

Най-често във предсънно време

дъжд люляков ще зароси.

Там чуваш честни обяснения

и още вярваш на сълзи.

И накпяла правда има

във жеста, в трепета, в гласа:

или отчаян ще заминеш,

или ще вършиш чудеса.

*

Кратко – като сянка на топола -

беше всичко.

Сън и ветрове.

Или бях за малко страшно болен,

или съм обичал векове.

Стаята с разлаканото щастие

пази ли -

доднес не съм разбрал –

Ехото на твойто несъгласие,

вярата на моята печал?

Аз се мятах като пеперуда,

хваната в прожекторно поле.

Влязох да открия живо чудо,

излетях с опърлени криле…

Не остана нищо преживяно

в размагниените ни души.

Но от неизпитаните рани

също може да ти дотежи.

Ужким цял живот ги пъдиш твърдо,

ужким ги презираш цял живот -

но ги носиш:

или като мъдрост,

или като мъка в тържество.

С брат си Димитър и сестра си Желязка

 

*

Като начало на сирачество

ще дойде нашата раздяла.

Аз знам, че няма да заплачеш,

а само ще си страшно бяла.

Цвета на младо отчаяние

ще виждаш в срещите ни бъдни.

Неизживени покаяния

неумолимо ще те съдят…

Поуревнивата инерция

ще те насочва все към мене…

Разлъчени единоверци -

ще бъдем и докрай спасени?

И посред кратките трагедии,

и посред дългите ни драми -

ще станем ли отново бедни

на вярност или на измами?

Или отново многократно

ще се залъгваме със притчи

за щастие – невероятно

като разстрелване на птици.

© Павел Матев, „Натрупани мълчания”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)