Петък, 20 Юли 2018
„Нашите, много по-дълги  и по-незабележими вериги…”

„Нашите, много по-дълги и по-незабележими вериги…”

Три кратки стихотворения от Вислава Шимборска (23.07.1923 – 1.02.2102), защото поезията няма нужда от много думи, а от точните

На летището

Тичат един към друг с разперени ръце,

викат засмени: Най-сетне! Най-сетне!

И двамата в тежки зимни дрехи –

с дебели шапки,

шалове,

ръкавици,

груби обуща –

но само за нас.

А един за друг – голи.

Вериги

Горещ ден, кучешка колиба и кучето на верига.

Няколко крачки по-нататък паничка с вода.

Но веригата е къса и кучето не я стига.

Да прибавим още един детайл към картинката:

нашите, много по-дълги

и по-незабележими вериги,

благодарение на които можем свободно по края да минем.

Нобеловата награда определено й отива

Ръка

Двайсет и седем кости,

трийсет и пет мускула,

около две хиляди нервни клетки

във всяка възглавничка на петте наши пръста.

Това е напълно достатъчно,

за да напишеш Mein Kampf

или „Мечо Пух”.

© Превод от полски: Вера Деянова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)