Четвъртък, 18 Януари 2018
„Скъпа, от твоите дребни измени пак съм отчаян и пак — изтерзан…”

„Скъпа, от твоите дребни измени пак съм отчаян и пак — изтерзан…”

Три стихотворения от Пол Верлен, един от великите френски поети и един от основоположниците на символизма

СТИХОВЕ ЗА ДА НЕ БЪДА ОКЛЕВЕТЕН

На Шаря Виние

Тази вечер над твоя сън бях се склонил.

Твойто тяло лежеше далеч от съблазън и грях

и видях — сякаш сведен над книга, четях —

ах, видях, че напразно е всичко под слънцето, мила.

Да живеем, животът тъй приказен бил,

за да кажат, че наште цветя прецъфтяха?

Скъпа, спи! Аз будувам, за теб ме е страх,

мисълта — само тя ме влудява и смила.

Ах, как гадно е всичко това, моя крехка любов,

ще затвори очите ни утре смъртта,

а и всяка въздишка е, сякаш че днес те душат.

О, уста, дето смееш се сънно над мойта уста,

по-жестокият кикот преди да избухне съдбовно,

събуди се! Кажи ми, нали е безсмъртна душата?

*

 

О, женски чар и слабост, и тия бели длани,

които спират злото и правят добрини,

очи, които властно възпират: „Престани!“,

но не със зверски блясък, а кротки, замечтани.

И — майчина милувка за стонове и рани —

гласът, дори когато ни мами… Как звъни

в зори… как сладко пее по здрач… И в изпитни

как глухо глъхнат в шала устата разридани!

Мъже, животът долу е груб и нетърпим!

Дали далеч от ласки и схватки ще спасим

и нещо чисто — както снега по върховете,

невинно като детско сърце — о, доброта

и почит! Че тъй както сме тръгнали, кажете,

какво ли ще остане от нас — подир смъртта?

SPLEEN

Розите — всички бяха червени,

черен бе целият гъвкав бръшлян.

Скъпа, от твоите дребни измени

пак съм отчаян и пак — изтерзан.

Бе прекалено синьо небето,

въздухът — сладък, прибоят — зелен.

Все се страхувам — ах, да не бе то! —

бягство жестоко ти криеш от мен.

И от бръшляна чувствам умора,

и от чемшира, от всички треви,

и от полето, и от простора,

не и от тебе, от тебе — уви!

© Превод от френски: Кирил Кадийски

С Артюр Рембо

AFISH.BG