Вторник, 12 Декември 2017
„В мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам…”

„В мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам…”

Трети век стиховете на Франце Прешерн са нетленни, а мнозина се мъчат да достигнат виртуозността на на неговия сонетен венец, посветен на любимата му Юлия

Роден на 3.12.1800 г., приживе публикува една книга - „Стихотворения” (1847). Автор на „Сонетен венец”, посветен на голямата му любов Юлия Примиц, който се счита за връх в творчеството му. Събира словенски народни песни.

Животът му е трагичен – несподелена любов, смърт на приятели, извънбрачна връзка с непълнолетна и последвалото обществено осъждане. Като поет не е признат приживе. През последните си години все по-често се сблъсква с отчаяние, проблеми с алкохола. Умира от цироза на черния дроб. Погребан в Кран. Архивът му е унищожен веднага след смъртта му, тъй като произведенията му са смятани за неприлични, а първият посмъртен сборник на стиховете му излиза през 1866 г.

Днес се смята за най-големия словенски поет.

AFISH.BG ви предлага две стихотворения на Франце Прешерн, които в днешното ни време никой не би сметнал за неприлични, напротив:

 

ГАЗЕЛА

Грее тя като Зорница - колко много я обичам! -
в мойте песни е светица, клех се аз, че я обичам.

Знае тъмнината нощна, чула моите въздишки,
знае изгревът - жълтица на деня, че я обичам.

Знае всяко утро, пладне, знае слизащата вечер,
знае будната зеница сред нощта, че я обичам.

Знае тишината, знаят и стените в мойта стая,
знае всяка хубавица в този град, че я обичам.

Знае цветето крайпътно, откъдето тя минава,
знае литналата птица над леса, че я обичам.

Знае прагът на дома й, знае тихата пътечка,
всеки камък и тревица знаят там, че я обичам.

Знае всеки, който вижда, знае всеки, който чува -
само мойта гълъбица не узна, че я обичам.

 

ОЧИТЕ СИ АЗ ПИТАМ ВСЕКИ ДЕН…

Очите си аз питам всеки ден
да те обичам ли; мълча смутен.

С усмивка ме поглеждаш отдалече,
а щом те доближа, страниш от мен.

Но ако в теб по-дълго се загледам,
извръщаш лик като божур червен;

но друга щом погледна дяволито,
пронизваш ме със поглед разгневен.

не знам дали ме любиш, или мразиш,
но аз, беднякът, тръпна раздвоен.

© Превод от словенски: Иван Коларов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)