Вторник, 12 Декември 2017
„Тия странни рози растат в човешките души…”

„Тия странни рози растат в човешките души…”

Едно лирично стихотворение в проза от многоликия класик на българската литература Елин Пелин, което ще развълнува читателската аудитория

РОЗИ

Има рози благоуханни. Тяхната нежна краска прилича на оная фантастична краска, с която усмивката на слънцето багри малките пушести облачета, които вечер го изпращат отдалече.

* * *

Има рози червени. Те напомнят цвета на жива рана и всяко тяхно цветолистче прилича на кърваво петно.
Това са огнените рози на страстта.

* * *

Има рози жълти, жълти като пламъка на восъчна свещ, като лицето на есента. Това са тъжните рози на раздялата, розите на примирението със съдбата.

Поздравете мълком тия благородни рози, когато ги видите да красят гърдите на някого.

* * *

Има рози бели, бели като луната, когато сутрин слънцето я заварва още на небето и погледите им се срещат.
Това е розата на мълчаливата и безнадеждна любов, на копнежа и на тъжните самотни мечти.

* * *

Има рози черни, те са рози вечни, защото никога не процъфтяват. Шиповете им са остри и цветолистчетата големи и къдрави.
Тия странни рози растат в човешките души.
Това са черните рози на тъгата.

 

© Елин Пелин, „Черни рози”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)