Вторник, 12 Декември 2017
„Ако била си сянка, после ще си спомниш за мене…”

„Ако била си сянка, после ще си спомниш за мене…”

Едно стихотворение от големия португалски поет Фернандо Песоа, отплувал по реката на незабравата на 30 ноември 1935 г.

ЛИДИЯ

Седни до мене, Лидия, тук - край реката.
Спокойно да погледаме и проумеем:
тече животът, а ръце не сме преплели.
Ръцете си да преплетем.

И, възрастни деца, да мислим, че животът
не спира, всичко взима и не се завръща,
отвъд моретата достига, до Съдбата,
отвъд самите богове.

Да разплетем ръце, защо да се тревожим?
С наслада или не, течем като реката.
Да съумеем да отминем мълчаливо
и без голям, излишен смут.

Без всичко туй: любов, омраза, страст гръмовна,
без завист, от която втренчват се очите,
без страхове - и с тях реката пак би текла
към тъй далечното море.

Да се обичаме спокойно и да знаем,
че можем да се впуснем в ласки и целувки,
но по е мъдро да останем край реката,
за да я чуем как тече.

Да наберем цветя и с тях да се накичим,
от аромата им мигът да стане нежен -
мигът, когато с теб не вярваме във нищо -
езичници с невинен блян.

Ако била си сянка, после ще си спомниш
за мене, без да те боли и без да страдаш,
защото не преплетохме ръце във ласка,
а бяхме само две деца.

Ако пред мрачния лодкар застанеш първа,
без болка винаги за тебе ще си спомням.
По-мила ще си в спомена ми: край реката,
езичница с цветя в скръбта.

© Превод от португалски: Румен Стоянов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)