Вторник, 12 Декември 2017
„Защо се чувствам остарял през тази есен?...”

„Защо се чувствам остарял през тази есен?...”

Почитаният като идол приживе, разработва оригиналната естетическа концепция, залегнала в основата на поетичната система на хайку

Мацуо Башо (1644–1694) е роден в градчето Уено, провинция Ига, в не особено знатен самурайски род. На двадесет и две годишна възраст Башо отива в Киото, където взема уроци по поезия при известния поет от школата Теймон — Китамура Кигин (1624–1705).

През 1672 г. се преселва в Едо, където успява да получи държавна служба в Управлението по водоснабдяване и да си осигури средства за преживяване. По-късно изоставя службата и се отдава изцяло на поезията — като творец и учител. По това време се свързва с Нишияма Соин, основател на школата Данрин, който оказва голямо влияние върху творческото му развитие.

 

Към края на седемдесетте години Башо — вече известен поет на хайку — основава своя школа. По това време се премества да живее в околността на град Едо — Фукагава, където неговият богат ученик Сампу му построява колиба, влязла в историята на литературата като „башо-ан“. Оттам идва и псевдонима на великия поет — Башо, с който той е известен и до днес в цял свят.

Башо разработва оригинална естетическа концепция, залегнала в основата на поетичната система на хайку и определила до известна степен понататъшното развитие на японската естетическа мисъл. Почитан като идол приживе, лириката на Башо е изпълнена с дълбок философски смисъл, с проникновено внимание към вътрешния свят на човека, със стремежа да проникне в душата на природата. Башо разширява границите на поетичното, като проявява внимание към всичко, заобикалящо човека. В неговото творчество най-обикновените събития от човешкия живот придобиват високо звучене.

*
Зазорява се.
През мъглата струи
гласът на камбана.

*
Защо се чувствам остарял
през тази есен?
Годините — птици към облаците.

*
Ясна луна.
По верандата на храма
са насядали деца.

*
Едва се чуват
в обора коларите.
Есенен вятър.

*
Поклонение на гробищата.
Начело е
старото куче.

*
Навсякъде отеква
шумът на водопада. Заслушани са
мъртвите листа.

*
Нова година.
Спомням си
една тъжна есенна вечер.

*
Навяваш ми
безброй спомени,
о, вишна!

*
Крясък на фазан.
Тъга по умрелите
мама и татко.

*
Пролетта отминава.
Птиците плачат
и в очите на рибите — сълзи.

*
Гъба,
а отгоре й — листо от
непознато дърво.

© Превод от японски: Людмила Холодович

AFISH.BG