Четвъртък, 23 Ноември 2017
„И в смях, заради който светът ще трябва да изплаче океан от сълзи…“

„И в смях, заради който светът ще трябва да изплаче океан от сълзи…“

„И в смях, заради който светът ще трябва да изплаче океан от сълзи…“

Откъс от епическата поема „Изгубеният рай” на Джон Милтън, политнал с крилете на Архангел Михаил на 8 ноември 1674 г.

"Но Михаил му отговори: „Не цени нещата
според насладата, макар съгласна с естеството,
защото ти си сътворен с по-благородна цел
тъй свят и чист, божествено подобие и образ.
Онези шатри прелестни, които ти показах,
са шатрите на злото — там живеят синовете
на онзи, що погуби брат си; те изглеждат вещи
в изкуствата, които дават блясък на живота —
изкусни, но забравили твореца, чийто Дух
ги просвети, макар че те сега не го признават.
И все пак прелестно потомство ще заченат те
за тези чутни хубавици, дето са на глед
богини — толкова честити, весели и мили,
но празни от това добро, в което се съдържа
честта семейна на жената, главната й слава,
отгледани единствено за плътските наслади
на похотта, обучени да пеят, да играят,
да се обличат, да въртят езици и очи.
На тях онези трезвени мъже, за своя свят
живот удостоени с име синове на Бога,
ще отдадат опозорени цялата си чест
и целомъдрие за тези примки и усмивки
на дивните безбожнички, и тъй в доволство плуват
(преди да плувнат истински), и в смях, заради който
светът ще трябва да изплаче океан от сълзи.“
Лишен от кратката си радост, възропта Адам:
„О срам и мъка — да започнеш толкова добре
живота си, а после в криви пътища да свърнеш
или насред път да загубиш цялата си сила!
Но както виждам, коренът на людската печал
е винаги един и същ и е в жената скрит.“
„В изнежената мекушавост на мъжа е скрит —
отвърна ангелът, — че той за мястото си с мъдрост
е трябвало да бди и дар по-висш да придобие…”

© Превод от английски: Александър Шурбанов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)