Четвъртък, 23 Ноември 2017
„Обичам те, мой мили краю!”

„Обичам те, мой мили краю!”

На датата, на която е роден през 1834 г. родолюбецът и будителят Любен Каравелов ви припомняме един откъс от неговия вечен роман „Българи от старо време”

Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято — всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие — а това е вече много за един човек… И досега още чувствувам възрождението на твоя миризлив зеленчук, който изпълва всичкото пространство, на която страна и да хвърли човек окото си; аз и досега чуя песента на славеите и чуруликанието на ластавиците; най-после, аз и досега слушам крехкия глас на българското момиченце, което мете двора си с бръскалката и пее си своята народна песенчица:

Черней, горо, черней, душе,
двама да чернеем;
ти за листе, горо,
аз за първо либе…

© Любен Каравелов, „Българи от старо време”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)