Вторник, 18 Юни 2019
Бредбъри, който се опитва да предотврати бъдещето

Бредбъри, който се опитва да предотврати бъдещето

На днешния ден през 2012 писателят напусна света на живите

 

За себе си той казва „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“  Роден е в Уокиган, щат Илинойс, през 1920 г. Рей Дъглас Бредбъри е от онези, които не притежават множество дипломи – завършва гимназия и решава да се самообразова, докато продава вестници на ъгъла, вместо да учи в колеж. започва да публикува научно-фантастични разкази във фензини през 1938 г. За пръв път му плащат за разказ в списанието „Супер Сайънс Сториз“ през 1941 г. Към края на 1942 г. той започва да се занимава само с писане. Истинска популярност авторът постига при излизането на сборника „Марсиански хроники“ през 1950г. Любимото на мнозина "Вино от глухарчета" е наполовина биографичен роман, написан от него през 1957 година. Много емоционален и жизнен, Бредбъри лесно преминавал от едно настроение в друго – изпадал във възторг , плачел от умиление, прегръщал студентите или напускал лекцията, усмихвал се на водещия, или просто си тръгвал, ако прецени, че шоуто е пошло...  Но като цяло бил кротък човек. Любимите му приятели били Уолт Дисни и Хичкок. Освен проза, Бредбъри пише стихове, пиеси, статии, рисува картини, проектира търговски център, участва в екранизацията на книгите си, среща се с космонавти. Води изключително наситен живот. На 80, след прекаран инсулт,  вече се придвижва с инвалидна количка, но не губи присъствие на духа и продължава да работи.  „Знаете ли, на 90 съм и се оказва, че това изобщо не е толкова добре, колкото съм си мислел някога. Сто звучи някак по- солидно. Само си представете заглавията във вестниците:”Бредбъри навърши сто години!”. Веднага ще ми дадат някаква награда, само за това, че още не съм умрял.” – отбелязва той с ирония. Писателят има една съпруга - Маргерита Маклайър, за която се жени през 1947, и четири дъщери.

През 2012, на днешния ден, 05 юни, Рей Бредбъри напусна този свят на 91 години. „Относно надгробния ми камък? Бих искал да заема стария уличен фенер, в случай, че решите да наминете някоя вечер на гроба ми и да ми кажете „Здравей”. А фенерът ще свети и ще сплита едни тайни с други, вечно.  И ако дойдете на гости, оставетете ябълка – за привиденията...” – казва писателят.

Още няколко цитата от него:

„Вселената е огромен театър. А театърът се нуждае от публика. Ние сме публиката. Животът на земята е създаден за това – да се наслаждаваме на спектакъла. Ако пък не ви харесва пиесата – измитайте се по дяволите. Аз аплодирам и се наслаждавам, и съм благодарен за това.”

„Времето е нещо, което може да се види на нас и вътре в нас. За това обичам да общувам със старци. Цял живот се намирам под тяхното очарование. Мисля си: „Ето, сега ще натисна тайното му копче и ще се отзова в 1900-та година.”

„Ако не обичаш нещо – не го прави!”

„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно.”

„Всеки човек в себе си е сам.”

„Когато живееш добре, няма смисъл да спориш за това.”

„Усмихвай се, не доставяй удоволствие на бедите.”

„Да, имаме свободно време. Но имаме ли време да помислим?”

„Изпитал съм най-простото и най-голямото щастие на света – да бъдеш жив.”

„Тайната на творчеството е да се отнасяш към идеите си като към котки – просто ги остави да те следват.”

„Първото, което научаваш в живота е, че си глупак. Последното, което научаваш е, че си все същия глупак.”

„Добротата и умът са присъщи на старостта. На 20 на жените им е по-интересно да са безсърдечни и лекомислени.”

„Обичаме залеза, защото се случва само веднъж на ден.”

„Лудостта е относителна. Тя зависи от това, кой кого в каква клетка е затворил.”

„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя. А още по- добре би било да го изградя.”

„Не мисли! Мисленето е враг на творчеството”

 

Илиана Николова,

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)