Четвъртък, 23 Ноември 2017
В памет на Николай Петев

В памет на Николай Петев

Петев - старши така и до края не разбра, че не само не е прокълнат, а благословен с десетките хора, които го обичаха безпрекословно. 
Отиде си рано сутринта на днешната дата, обичан, различен и свободен.

- Какво става, братко? Кажи сега, как върви подземният живот на картофите?
Кръстосал е крака на стола, полулегнал, около него се вият кълба цигарен дим, едното око е полузатворено, другото ме фиксира със смесица от смях, любопитство и загриженост. 
- Знаеш как върви, изкопават ни и ни правят на чипс, баща ми - отговарях стандартно аз.
Отлично знаех, че въпросът му е свързан с личния ми живот, а не със ситуацията в Ирак, например. Въпреки това обаче само 5 минути по-късно ние вече не обсъждахме безконечната ми серия от драматични любови и раздели, а всичките актуални скандали и познатите забъркани в тях.
Той седеше отпуснат, пушейки цигара след цигара, втренчен в пердето, като че ли то му обясняваше, защо Волен не е психо, а обича да се прави на такъв. 
Тогава ми се струваше странен и апатичен, днес, аз представлявам същата неясна картинка. И аз започнах да преслушвам хората, втренчен в пердето, чакайки всеки момент то да се превърне в призрачето Том и да ме отнесе на мястото на дискутираното събитие.
- Баща ми, много пушиш, казвах аз, докато гасях 78-та си цигара. 
Тази ми реплика бе просто разделител обозначаваш, че е време да сменим темата.
- Как е майка ти, питаше той.
- Добре е, отговарях кратко аз. 
После мълчахме и пак пушихме.
По-късно заговаряхме за онези неща, които никога нямаше да направим, но които все пак все още ни опазваха хора, а не ни превръщаха в бездушни фигури. 
- Ще направя нов голям ремонт в къщата на дядо ти Никола в Дебнево.....Абе, братко, ти бил ли си в Исландия? Било забележително. Какво ще правиш другия месец, да отидем, а? Ще видим вулкани...
Ние вулкани виждахме и в София, но онези в Исландия, като че звучаха по-различно. 
Баща ми често изглеждаше, като пълно модно недоразумение в облеклото. Ризата му стърчеше полуизвадена на гърба, с дънки, маратонки и сако Дзеня, което си бе купил преди 15 години от Милано, но не сменяше с ново, щото според него така не се изграждала здрава връзка между човека и дрехите. 
- Ти как мислиш, аз прокълнат ли съм в личния си живот? 
- Не, баща ми. Не се обиждай, но предвид напечената международна ситуация, едва ли на Дявола му е останало време да се занимава с теб и купищата ти бракове.
- Мдаа, може би си прав, съгласяваше се той докато палеше нова цигара.
Петев - старши така и до края не разбра, че не само не бе прокълнат, а благословен с десетките хора, които го обичаха безпрекословно. 
Отиде си рано сутринта на днешната дата, обичан, различен и свободен.
Отиди си, но не съвсем.
Дори и в момента пуша цигара с него.

Васил Петев

AFISH.BG


Видео

Свързани статии (по етикет)