Вторник, 12 Декември 2017
„Това е моята звезда която на ръка прилича…”

„Това е моята звезда която на ръка прилича…”

Три стихотворения от Блез Сандрар, 130 години след рождението му

ОРИОН

Това е моята звезда
която на ръка прилича
Това е моята ръка издигната в небето
През цялата война аз гледах Орион през амбразура
когато цепелините долитаха до бомбардират нощния Париж те идваха от Орион
Днес той отново е над мен
Гротмачтата пронизва тая длан и тя навярно страда
тъй както моята отрязана ръка пронизана от копието на безспирна болка

ДОРИФА

По празник
когато индианците и вакейросите се напиват с уиски и пулка
Дорифа танцува
под звън на мексиканска китара
толкова хубава хабанера
че идват отвсякъде да й се порадват

Никоя жена като нея не може
с копринена мантиля да се наметне
и русите къдри да си накичи
с лента
гребен
и цвете

Портрет на Блез Сандрар от Амадео Модилияни, 1918

ПОРТРЕТ

Той спи.
Събужда се.
И тутакси започва да рисува
Той взема църква и рисува с църквата
Той взема крава и рисува с кравата
рисува със сардела
с глави с ръце с ножове
рисува с волска жила
рисува с всички долни страсти на еврейското градче
със сладострастната разюзданост на руската провинция
за Франция
останала без капка чувственост
рисува с кълките си той
очи дори на задника си има
с един замах портретът ви готов е
това си ти читателю
това съм аз
това е той
това е неговата годеница
бакалинът на ъгъла това е
млекарката
и акушерката
ведрата с кръв
в които къпят там новородените
безумни небеса
усти на нашето модерно време
и кула-тирбушон
ръце
Христос
Христос е той
На кръста изживял е свойто детство
самоубива се той всеки ден
и изведнъж той спира да рисува
бе буден
спи сега
и удушен от свойта вратовръзка
Шагал се чуди че е още жив

© Превод от френски: Кирил Кадийски

AFISH.BG