Петък, 15 Декември 2017
„Това, което ще остане от нас, е любовта”

„Това, което ще остане от нас, е любовта”

15 цитата + 1 стихотворение от Филип Ларкин (9.08.1922 – 2.12.1985), определен за най-великия следвоенен британски писател

„Родителите ти те прецакват. Не искат, но го правят.“

„Сексът е нищо. Момент на екстаз, който избледнява и изчезва за минути.“

„Всеки трябва да бъде насилствено пренесен на друг континент от семейството му след първите 3 години от живота му.“

Филип Ларкин с Моника Джоунс, дългогодишната му спътница и довереница

„Нямам против да разгледам Китай, ако можех да се прибера на същия ден.“

„Сексът е измислен за хора, които обичат да преодоляват препятствия.“

„Единственият начин да опазиш живота е, ако си артист с изкуство, а ако не си – с деца.“

„Не ги разбирам тези момчета, които ходят в американските университети и се хвалят как пишат поеми. Това е като да се хвалиш, че спиш с жена си.“

„Иска ми се да мисля, че хората в кръчмите говорят за моите поеми.“

„Депресията виси над мен сякаш съм Исландия.“

„Защо човек не може просто да спре да бъде син без да стане баща?“

Последна снимка с Моника, малко преди смъртта си

„Животът е бавно умиране.“

„Нямам врагове, но приятелите ми не ме харесват.“

„Нещо като нищо се случва навсякъде.“

„Поезията е работа единствено на поета и всички останали могат да вървят на майната си.“

С поетите Ричард Мърфи, Дъглас Дън и Тед Хюз

ПОЕЗИЯ НА ОТПЪТУВАНИЯТА

Понякога чуваш - от пета ръка -
като епитаф:
"Заряза всичко и се запиля.
Жив и здрав."
И винаги във тона има
готово одобрение
на туй първично, очистително
и дързостно решение.

И те са прави - всеки мрази
дома си, сам го зная.
Затворен, и аз ненавиждам
своята стая,
грижливо сбраните боклуци,
книгите, леглото даже,
живота си така редовен,
та като чуя да се каже:

"Той плю на всичко и изчезна",
в мен лумва жар
тъй, както от "Тя се разсъблече"
или "Това от мен, мръснико стар!"
Защо и аз пък да не мога?
И туй, разбира се, помага
да си остана трезв и примерен.
Но тръгнал бих, и то веднага,
по друмищата да се скитам,
да спя във трюм и под небето,
от добродушие брадясал, ако
не беше толкова предвзето -
тъй преднамерен ход назад
с едничка цел - да бъдат сътворени
неща - сервизи, книги, цял живот
позорно съвършени.

© Превод от английски: Аександър Шурбанов, „Нощен дъжд”

AFISH.BG