Петък, 15 Декември 2017
„Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!”

„Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!”

На 31 юли 1849 г. национаният поет на Унгария Шандор Петьофи за последен път е видян жив

Предлагаме ви най-известното му стихотворание „Лудият” в два превода, за да сравните и да добиете по-пълна представа за непреходността на поезията.

ЛУДИЯТ

Защо, вий, хора ме безпокоите?!

Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает !

Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!

Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя !

Ха-ха-ха-ха...

В живота е така, един скърби, а друг му се присмива.

Но идва смърт и казва кротко “млък” !

И аз умрях веднъж. То бе отдавна.

Във чашата ми сипаха отрова - не други, а приятели добри.

Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха.

Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете!

Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове,

тa да миришат - когато гния да се задушават !

Ха-ха-ха-ха-ха...

А знаете ли, где трупа ми скриха ? В Африка пустинна.

Но една хиена ме подуши и изрови.

Хиена беше моят благодетел.

Поиска тя бедрото ми да схруска,

но аз й дадох моето сърце – отровена от него тя умря.

Ха-ха-ха-ха...

Човекът е такъв, на добрината със зло отплаща...

А разправят, бил той земен корен на прекрасен цвят,

разцъфнал горе в небесата. Не вярвайте ! Измама е това !

Човекът сам е цвят, но коренът му в ада черен никне...

Това научих от един мъдрец, но той бе луд. Умря от глад горкият !

Да бе обрал света !

Ха-ха-ха-ха...

А знаете ли, на човешка реч какво е песента на пъдпъдъка ?

Тя означава “бягай от жени “ !

Жените тъй изсмукват нас мъжете, както моретата реките.

И ясно е защо ! Да ги погълнат !

А женското животно е красиво, красиво, по-коварно от отрова,

която в чаша златна устните ни мами.

Аз пих от теб измамлива любов и капчица от тебе по е сладка

от пълното с отровна жад море.

А виждали ли сте морето вие, когато ураганът го люлее

и сее в него като семе смърт.

А виждали ли сте ураган, като селяк със вила от светкавици в ръка ?

Ха-ха-ха-ха...

Узрее ли плодът и пада от дървото.

И ти Земя, узря ! Пропадай ! Сгромоли се !

Не паднеш ли – до утре ще те чакам !

Тогава сам ще те пробия до средата

и сам ще те натъпча със барут

и сам ще те подпаля -

да се пръснеш на прах във тези небеса !

Ха-ха-ха-ха...

© Превод от унгарски: Георги Крумов

ЛУДИЯТ

Тсс... Мирно!... Тихо!...
Махнете се!
Аз бързам... твърде съм занят:
от ярки слънчеви лъчи
аз бич ще оплета ¬
да бия тоя свят
и на плачът му с смях ще отговоря,
и той на мене смейше се така...
Ха-ха-ха-ха!

Плачът, смехът ¬ на туй стои светът,
а дойде смърт ¬ и всичко стихва тоз час.
Аз също бях умрял...
Поднесоха ми яд
в същата оная чаша,
с която чукаха се с мене!
И що, убийци? Що? Решихте
да скрийте дирите?... И дека?
В земята с мойто тяло... И без срам,
лъжци, плакахте ми над гроба!
Насмалко що се не дигнах
за носовете да докопча вас.
Но се оставих...
Хай, нека им се радват, рекох,
в калта да имат със какво да ровят,
да мислят, че аз гния в черната земя...
Ха-ха-ха-ха!

А де е гробът? В Африка далечна!...
Но пак имал съм чест:
хиена ме из ямата изрови.
О, тоя звяр е моят първи благодетел;
но аз безбожно го излъгах:
ръката ми той искаше да лапне,
а аз сърцето си подставих...
Горкият, в миг отровен там умря.
Ха-ха-ха-ха!

Така се хората разплащат:
за всякое добро със зло!
А хората какво са? Казват,
че уж биле творение чудесно
на оня, що царува в светлото небе...
А ази казвам, че са чада
на злото във кромешний ад.
Туй казваше и философ един.
Той също като мене бе глупец,
защото нямаше трохица хляб.
Глупец, глупец! Не би той гладувал,
да знайше да краде и да убива, да!
Ха-ха-ха-ха!

Чудете ми се, че се смея,
а то отдавна трябваше да плача...
Омразен свят, облян в сълзи!...
И Господ сам под облаците плаче:
ядосва се, че тоя свят създал.
Но полза има ли от тез свети сълзи?
Нечистата земя ще ги приеме,
а грешниците ще ги тъпчат с крак,
дордето станат кал и те сега!...
Ха-ха-ха-ха!

Ей, млад войниче, Давор-Небо,
теб слънцето ти служи за медал,
а облаците ¬ твойте дрипави са дрехи...
Ех, славен изглед на героите в оставка.
Да, после раните и тежките лишенья,
нали? Награда превъзходна:
на другите медал... Затуй пък лъска тя.
Ха-ха-ха-ха!

А разумяхте ли що значи,
кога запее препилецът?... Тихо...
Той пей, заклина...
жените да напуснем,
жените ¬ стръв опасна.
На техний зов ний тичаме, като луди...
Така едно море потоците събира
и ги изяда, и назад не пуща...
Жени, жени! Лукавички създанья,
прекрасни, смъртоносни дяволици!
Отрова най-ужасна в нашия живот
в най-драгоценний вложена съсъд...
Любов, любов!
Как жадно, страстно се упивах с теб!
В едничка твоя капка
реки от мед изпивах,
едничка твоя капка
бе океан отрова.
А виждали ли сте вие
бурно море как бесней, лудува?
Как талазите реват,
как ужасна гибел носят?
А виждали ли сте буря,
тоя ужас, бич световен,
нейната игра във мрака?
Гръмове, трескавици
тътняли ли са над вас?
Вам познат ли е страха?
Ха-ха-ха-ха!

Едвам узрей плодът,
и гледаш – пада...
И ти, и ти, земя, узря,
хай падай, сгърмоли се!
Не мога да те чакам повече...
До утре давам срок...
Не дойде ли пък края на света,
то нищо няма да пожаля:
земята аз ще провъртя
до огнената й среда,
барут ще сипя
и ще запаля:
тогава нека фръкне на възбог!...
И аз ще да бъда отмъстен така!
Ха-ха-ха-ха!

© Превод: Иван Вазов

AFISH.BG