Четвъртък, 24 Август 2017
„Аз ще ти кажа — ние сме родени да помириме любовта с живота!”

„Аз ще ти кажа — ние сме родени да помириме любовта с живота!”

Откъс от поемата "Балада за Ромео и Жулиета” на Христо Фотев, 15 години след началото на Вечността

34

И се разсъмва... Тръгваме пияни
от въздуха на някоя алея...
с походките на древни християни
пред римската тълпа на Колизея!
И въпреки това — недей повтаря,
че няма по-самотни във всемира...
Меркуцио не свири на китара,
но ни отстъпва своята квартира!

35

О, дворове по-шумни от слугини!
И улици — събрани на площада!
Комини... И комини... И комини...
Ограда... И ограда... И ограда...
Театъра е до съда — съвета,
пожарната, часовника, файтона...
И блясъка на голите дървета
по голите площади на Верона!

36

Понякога страхът ни застъклява!
Тогава най-невзрачната завеса
езика си внезапно раздвоява:
Къде са? Не видяхте ли къде са?
Завесата се блъска във небето,
дърветата и хората — къде е?
Безсрамницата Жулиета де е?
И този стар алкохолик Ромео?

37

И във една от нощите, броени
от двама като сребърни монети,
аз знам — ще се събудят разярени
Монтеки — съюзени с Капулети...
Верона ще изтръпне занемяла
като китара, стъпкана на прага,
и ще прониже дрехата ми бяла
Тибалтовата шпага!

38

Тибалт ще трябва да умре — защото
е страшната ръка на Капулети...
Не искам да повярвам, че живота
и любовта са врагове заклети!
Не искам! И какво, че наранени
са нашите души от много болка! —
Аз ще ти кажа — ние сме родени
да помириме любовта с живота!

© Христо Фотев, „Пристанище”, 1969

Паметникът на Христо Фотев в Бургас

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)