Събота, 21 Октомври 2017
„Денят е кратък и животът – също…”

„Денят е кратък и животът – също…”

Три години без Венцеслав Кисьов, които AFISH.BG отбелязва с три негови стихотворения

***

Успели някак си да проумеем
величието в нас на тишината,
душите ни започват да се смеят,
излишни стават мигом и словата.

Светът със думи кухи е оплетен
и ни покриват те с неясни мрежи.
О, хора, опомнете се и спрете
излишните и пагубни брътвежи.

Денят е кратък и животът - също.
Да помълчим със своята тревога
и нека бавно в нас да се завръща
мълчание с усмивката на Бога.

МОГА

Една искра от вчерашния смях
остана във окото ми дълбоко...
Денят със мислите играе шах,
а те решават своето судоку
на търсещият отговор живот
в огнището на пламенни тревоги.
Узрява радостта - невкусен плод
и аз потъвам в думичката мога.

***

„Да вярвам, че съм вечен е нелепост.”

Георги Константинов

Това подрежда в мен нещата,
а бях си наумил, че просто
ще съм до края на земята,
щом всичко спазвам – даже пости.

Разбирах, няма да съм вечен
със всичкото около мене,
но вярвах си, макар обречен,
и се преструвах нощ и денем.

Ще кажете – сега е друго!
Напротив – пак си вярвам страшно!
Алтернатива нямам друга,
освен смъртта си да уплаша.

© Венцеслав Кисьов, „Усмивката на Бога”

AFISH.BG