Вторник, 29 Септември 2020

„И сега да ме питаш каква беше тя – не мога ти я определи…”

„И сега да ме питаш каква беше тя – не мога ти я определи…”

Откъс от повестта „Фул макс” на Марко Семов, роден на 11 юли 1939 г.

 

„Не бях я виждал тази жена, а и тя не беше тукашна. Мина изравена през салона, събра очите на офицерите, на фльонга ги върза, ти казвам, изчака тъй , съблече палтото. На крака и на гърди беше расла тази жена. Че и коса имаше, дълга, черна, силна коса, като се попиля по раменете й, като че я плисна някой. Офицерите се разшаваха, келнерите се разтичаха. Един поема палтото, друг шала, трети чисти за втори път масата, на която ще поканят полковника с дамата му… Тая, рекох, да седне до едното ти коляно, да те видя аз тебе. Минаха през салона, настаниха се на масата, де що имаше жена в клуба, и тя на око стана – извито, обелено от единия край, завистливо… Тая жена беше родена за любов и за омраза. За средни усещания, за средни чувства не ставаше…

Марко Семов като заместник шеф на Комитета за телевизия и радио (в средата)

И сега да ме питаш каква беше тя – не мога ти я определи. Имат едни, като вземат шишето с одеколона и забравят да го затворят. Като минаваш край тях, парцалче на носа си да туриш. Има пък други едни – за тях по-добре да не говорим: сльоскано, мърляво, да не плюеш отгоре му. А има едни трети жени, като тази, макар че да ти кажа право – не съм толкова много от тях срещал през живота си – уж не шише е текло по дрехите й, ни мотика я е потила, уж не мирише на нищо, а на, мирише… Мирише на жена…”

© Марко Семов, „Фул макс”

AFISH.BG