Петък, 14 Декември 2018
„Дано ви друг обикне както аз…”

„Дано ви друг обикне както аз…”

Четири стихотворения от гениалния Александър Сергеевич Пушкин, роден на днешната дата през 1799 г.

ЧЕРНИЯТ ШАЛ

Безумен днес гледам към черния шал
и стяга душата ми хладна печал.

Младеж лековерен, когато бях аз
по млада гъркиня изгарях от страст…

Девойката прелестна нежна бе с мен,
но скоро и аз доживях черен ден.

Веднъж шумни гости събрах в моя дом.
Евреин до портата спря дебнешком.

Пируваш - ми рече - с приятели ти,
но вече гъркинята друг прелъсти…

Жълтици му дадох и с гняв го проклех;
и с верен слуга на път бързо поех.

Летяхме… Аз коня пришпорвах вбесен.
Цял в жалост, и в кротост все пак затаен.

Но прагът коварен когато съзрях,
изтръпнах от ревност, за мъст закопнях.

До стаята тайна дотичах, а там -
арменец гъркинята гали без срам.

Мрак падна… Кинжалът зловещ заигра…
Злодеят, в целувка унесен, умря…

Безмълвното тяло - освирепял -
прекрачих и тръгнах към нея без жал…

Днес помня молбите й…. помня кръвта…
С гъркинята свидна умря любовта…

От мъртвата черния шал аз свалих
и бавно кинжала си с него изтрих…

Слугата, щом нов мрак навън се разстла,
захвърли сред Дунава двете тела…

Днес жарки очи не целувам със страст,
но отдих не зная и бдя буден аз.

И гледам безумен пак черния шал,
и гине сърцето ми в хлад и печал.

© Превод от руски: Димитър Горсов

 

***

По хълмите на Грузия лежи мъгла,
шуми Арагва в долината.
Тъгувам, но е светла моята тъга,
за тебе ми копней душата,
за тебе, все за тебе…Нищо в тоя мрак
не ме измъчва, ни тревожи
и пак сърцето ми гори, и люби пак,
че да не люби то не може.

***

Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно -
дано ви друг обикне както аз.

© Превод от руски: Георги Джагаров

На "К"

Аз помня чудно мигновение:
яви ми се и отлетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.

В копнеж на горест безнадеждна,
в шума на светски суети,
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.

С години бурята метежна
разся предишните мечти,
забравих аз гласът ти нежен
и твойте ангелски черти.

Във пустош, в мрачно заточение
течаха дните ми без брод,
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, любов.

Душата трепна в озарение
и ти отново долетя,
ти- мимолетното видение,
ти- дух на чиста красота.

Сърцето бие в упоение
и възкресява в порив нов
и божество, и вдъхновение,
живот и сълзи, и любов.

Превод: Лили Трендова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)