Сряда, 22 Май 2019
„Това, че не те чуват не означава, че трябва да мълчиш”

„Това, че не те чуват не означава, че трябва да мълчиш”

На 22 май 1885 г. Виктор Юго е изпратен с почести към Пантеона в Париж. Безсмъртието той си е заслужил приживе.

Виктòр Югò е считан е за един от най-известните и важни френски писатели дали отражение, както върху литературния, така и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с изключително разнообразие.

Едни от най-известните му творби са „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Човекът, който се смее”, драмите „Ернани”, „Кралят се забавлява”, „Руи Блас”, стихове, събрани в 22 стихосбирки, над 4 000 картини. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното събрание и Законодателното събрание, по въпроси засягащи например смъртното наказание. В творчеството му са включени и многобройни пътеписи и обширна кореспонденция.

Кадър от "Клетниците"

Виктор Юго допринася значително за обновяване на поезията и театъра и е предмет на възхищение от съвременниците си, но също така е оспорван от някои други автори. Той помага на много поколения да видят и размислят над ангажираността на писателя в политическия и социалния живот.

Хю Джакмън като Жан Валжан

В знаменитата си реч във френския парламент на 29 август 1876 година, Виктор Юго призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ: „Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ... “

Лео Нучи като Риголето в едноименната опера на Верди по пиесата на Юго "Кралят се забавлява"

Предимно благодарение на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става популярна емблематична фигура на Третата република и при смъртта си, на 22 май 1885 г. той заслужава национално погребение. Останките му се намират в Пантеона в Париж, поставени там на 31 май 1885 г.

Кадър от "Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида и Антъни Куин

AFISH.BG подбра за своите читатели някои безсмъртни цитати от Виктор Юго като доказателство за неговите творчески и житейски позиции:

„На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.

„На хората не им достига не сила, а воля.”

„Този, който отваря училище, затваря затвор.”

„Победата над страха ни дава сили.”

„Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.”

„Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.”

„Да се оправдаеш с лошите дела на другите, е като да се миеш с кал”

„Музиката изразява това, което не може нито да се изрече с думи, нито да се премълчи.”

„Законът на материалния свят е равновесието, а на нравствения свят — справедливостта.”

„Комплиментът е като целувка през воал.”

„Логиката е безмилостна.”

„Лъжата е въплъщение на злото.”

„Има нещо много по-силно от всяка войска на света - и това е идея, чието време е дошло.”

„Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.”

„Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.”

„Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има.”

„Във вътрешния свят на човека, слънце e добротата.”

„Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.”

„Не е страшно да умреш. Страшното е да не живееш!”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)