Сряда, 24 Октомври 2018
„Живея честно - просто си троша главата…”

„Живея честно - просто си троша главата…”

Пет лирични стихотворения от Йордан Кръчмаров

Момичета

На Красимира Атанасова

Бедни момичета, бедни принцеси,
с чехли от полска трева...
Вечно красиви - носят в ръцете си
жива легенда за жива вода.

Вятър целуват, нощуват в небето,
кърпят разбойници и знамена.
Любят - с огън. Мразят - с песен.

Нямат тяло - само душа.

Обич

Повяхнала е първата ми обич,
като откъснато от корена лале.
Видях я вчера... Със лисича кожа,
преметната на хлътналите рамене.

Видях я, трепнах и угаснах.
Дълбока жал сърцето ми обзе...
Старея значи и това е страшно!

Сбогувай се с надеждите, момче!

Съдба

На Борис Христов

Видях - на дъното остават само кости.
Духът витае гордо под капака на буркана -
в буркана, дето прилепът живя и просто
строши главата си в прозрачните прегради.

Сега ковчега стъклен свети в тинята на мрака.
И знам какво ще бъде, и знам какво ме чака
когато и над мен теслата радостно заграка.

Живея честно - просто си троша главата.

Моряшки жени

Всяка сутрин въртят телефона
с вечен женски въпрос:
"Няма ли нещо ново
в радиограмите от тази нощ?"

Вечно хубави, вечно красиви -
с открити и чисти очи...
Само мъжете им тъжно откриват
как стареят и колко диво горчи...

Ефирно нежни, почти невъзможни -
създания на гибелния свят -
неповторими в изящните си форми
с променливия виолетов цвят.

Вместо романс

Дотлява огънят. Мъчително дотлява...

Забравен и от хора, и от богове.
Умира бавно циганската вяра
в небесните жени и бесните коне.

Катуните са пръснати от вятъра
като листата на самотните черници.
Кога ли ще роди отново пак земята

крадци на песни, на коне и хубавици?

© Йордан Кръчмаров, „Полюшвана от вятъра мишена”
© ЕИ „LiterNet”, 2006, съставител Сашо Серафимов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)