Сряда, 19 Септември 2018
„Мадам Бовари – това съм аз!”

„Мадам Бовари – това съм аз!”

Гюстав Флобер (12.12.1821 – 8.05.1880) е френски писател, един от водещите представители на литературния критически реализъм във Франция.

Известен е най-вече с първия си публикуван роман „Мадам Бовари” (1857), с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика.

Гюстав Флобер

Флобер избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си „опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия.“

Дженифър Джонс като мадам Бовари

Той вярва в принципа на намирането на „правилната дума“, който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота – понякога отнемайки му седмица за завършването на страница – неудовлетворен от съчиненото. В кореспонденцията си Флобер го обявява, обяснявайки как правилната проза не му се е отдавала и как стилът му е бил постигнат с работа и преговор.

Миа Вашиковска като мадам Бовари

Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от равните му (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години.

Уолтър Пейтър нарича Флобер „мъченик на стила“.

Изабел Юпер като мадам Бовари

За сметка на творческите мъки на автора си „Мадам Бовари” остава вечен шедьовър в световната литература и доказателство, че и в кула от слонова кост може да се пише гениално.

AFISH.BG ви предлага цитати от Гюстав Флобер за живота и творчеството:

Всичко се износва, дори мъката.

Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на думи, които още по-малко разбират.

Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мислълта.

Да се разквайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.

Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.

За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.

Загубили сме вярата си дори в порока.

Точността на мислите обуславя точността на изразяването.

Три неща са необходими на човека, за да е щастлив: да бъде глупав, да бъде себелюбив, да има добро здраве; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.

Умей да създаваш впечатление, че си получил сериозно образование.

Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.

Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.

Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.

Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.

Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.

Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.

Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.

Парите са причина за всички злини.

Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.

Талантът е продължително търпение.

Там, където няма форма, няма и идеи.

Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писатля.

Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.

Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.

Настойчивостта смекчава съдбата.

Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)