Сряда, 20 Септември 2017
„Любопитството не е изключително право на човешкия род”

„Любопитството не е изключително право на човешкия род”

Едуард Джеймс „Джим“ Корбет (25.07.1875 – 9.04.1955) е английски ловец, природозащитник, натуралист и писател.

Прочува се като ловец на хищници-човекоядци и е автор на няколко книги за природата на Индия.

Още като момче Корбет опознава превъзходно живота в джунглите и навиците на дивите животни. Любовта към природата и животните става негова страст за цял живот.

Корбет имал чин полковник от британската армия в Индия и многократно е бил канен от правителството на Обединените провинции да преследва и унищожава тигри и леопарди човекоядци. От 1907 до 1938 г. той убива 33 човекоядеца, за които са твърди, че са причинили смъртта на общо над 1200 души. За тези си действия, често свързани с голям риск за живота му, Корбет заслужава огромното уважение на местните жители,мнозина от които го смятат за садху (свят човек).
Корбет полага много усилия и за съхраняване дивата природа на Индия. С негови усилия са създадени няколко резервата и природни паркове, един от които е наречен през 1957 г. на негово име.

Джим Корбет става широко известен с книгите си, в които описва лова на хищници-човекоядци и природата на Индия.

Първата книга от тях е „Човекоядците от Кумаон“ (1944). Преведена е на български и ви предлагаме откъс от нея:

Тигърът от Пайпал Пани

„Любопитството не е изключително право на човешкия род. Много животни съкращават живота си, като се отдават на любопитството си. Кучето излиза от верандата, за да полае по някоя сянка, сърната се отделя от стадото, за да погледне някоя туфа трева, която никакъв вятър не поклаща, и дебнещият леопард си набавя ядене.

Слънцето наближаваше към залез, когато едно мърдане отпред вдясно привлече вниманието ми. Някакво животно прекоси пролуката между два храста на другия край на залесеното място с форма на клин, което завършва на двадесет и пет метра от дървото ми. Изведнъж храстите откъм моята страна се разтварят и тигърът излиза на открито, без да погледне вляво или вдясно. Отива право към мястото на убитото животно. В погледа му, пълен с очакване, настъпва разочарование, като вижда, че плячката, добита навярно след дълго търпеливо дебнене, е изчезнала. Не обръща внимание на парчетата кости и съсирената кръв и спира пред дънера, който послужил за касапски дръвник и на който още висят няколко парченца месо. Аз не бях единственият, който носи оръжие из тези джунгли, и ако тигърчето трябваше да стане голям тигър, налагаше се да му дам урок за опасността, на която се излага, като се приближава до убити животни на дневна светлина. Един халосен патрон би свършил по-добра работа, но сега трябваше да се задоволява с бойната си пушка. Точно когато повдигна глава да подуши дънера, куршумът се заби в твърдото дърво на два сантиметра от носа му. Тигърчето забрави този урок само веднъж през следващите години.”

©Превод от английски: Здравко Станков, Борис Паланков
© Джим Корбет, „Човекоядците от Кумаон”

AFISH.BG