Четвъртък, 20 Септември 2018
„Но не от гордост, а от горест високо аз глава държа…”

„Но не от гордост, а от горест високо аз глава държа…”

Три стихотворения от Белла Ахмадулина

***

Не ми отделяй много време,
въпроси не задавай ти.
С очи и ласкави, и верни
не срещай моите черти.

По пролетните локви тръпни
следите ми недей следи.
Не ще се случи нищо, скъпи,
след срещата, като преди.

Ти мислиш, че от много гордост
не искам с тебе да дружа.
Но не от гордост, а от горест
високо аз глава държа.

Превод от руски: Марко Марков

ДРУГОТО

Какво ли стана? И защо ли аз
година цяла вече не умея
да пиша стихове - отсъства глас
и устните ми час след час немеят?

Ще кажете - туй вече е куплет,
тез четри реда строфа са готова.
Аз не за туй. Владея този ред,
редя по навик словото след слово.

Ръката знае този път добре.
Аз не за туй. Но как преди го правих,
когато ставаха не редове,
а нещо друго? Но какво? Забравих!

Туй, другото, познаваше ли страх,
лудувайки с гласа си смел препускащ?
Само бе смях, бе в устни чувствен смях,
и плачеше, когато плач почувства!

Превод от руски: Красимир Георгиев

***

Кажи какво, младежо, има?
След мене с поглед не лети!
На друг любим съм аз любима!
По-възрастна съм, знай го ти.

Очите с плаенна суровост
случайно уж се впиват в мен
Любовен смях с младежка новост
злати и мен, и моя ден.

Студът отново ме опомня.
Вървя… Затрупан е света
от преспи… и блести нескромно
лицето ми от любовта.

Превод от руски: Димитър Василев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)