Неделя, 28 Май 2017
Умът ни служи понякога, за да можем да вършим по-смело глупости

Умът ни служи понякога, за да можем да вършим по-смело глупости

Херцог Франсоа дьо Ларошфуко (15.09.1613- 17.03.1680) е един от най-големите майстори на афоризма.

В неговите „Максими” ежедневно откриваме съждения, съприносими към нас самите или към времето, в което живеем.

Цитатите го доказват:

Духовният човек изпада често в затруднение без обществото на глупаците.

Има укори, които хвалят и похвали, които изобличават.

Отказът от похвала означава желание да бъдете похвалени втори път.

Има два вида постоянство в любовта: единият се дължи на това, че откриваш в любимото лице непрекъснато нови качества за обич, а другият – че постоянството е въпрос на чест.

Само на големите хора прилича да имат големи недостатъци.

Ако има нещо, което често ни пречи да с отдадем само на един порок, то е, че притежаваме много пороци.

Голяма лудост е да искаш само ти да си мъдър.

Има лъжи, които прикриват тъй сполучливо истината, че да не им се поддадем би означавало липса на здрав разум.

Истинското средство да бъдеш измамен е да се мислиш за по-хитър от другите.

Няма преструвки, които биха могли да прикриват за дълго любовта, когато я има, нито привидно да я показват, когато я няма.

Съдим ли за любовта по повечето нейни прояви, тя прилича по-скро на омраза, отколкото на приятелство.

Могат да се намерят жени, които не са имали никога любовни приключения, но рядко се намират такива, които са останали само с едно приключение.

Няма много хора, които да не се срамят, че са се обичали, след като са престанали да се обичат.

Истинската любов е като вярата в призраците: всички говорят за тях, но малцина са ги виждали.

Хората не биха могли да живеят в общество, ако не се мамеха един друг.

Умът не е в състояние да играе дълго време ролята на сърцето.

Колкото по-силно обичаме любимата си, толкова по-лесно е да я намразим.

За понасяне на щастието са необходими по-големи добродетели, отколкото за понасяне на нещастието.

Слънцето и смъртта не могат да се гледат втренчено.

Няма тъй нещастни случаи, от които съобразителните хора да не могат да извлекат някаква полза, както няма и тъй щастливи случаи, които безразсъдните хора да не могат да обърнат в своя вреда.

Самолюбието е най-големият от всички ласкатели.

Всички ние имаме достатъчно сили, за да понасяме чуждото нещастие.

Ако има чиста любов, любов без примес на други страсти, тя е онази, която се крие дълбоко в сърцето ни, неподозирани и от самите нас.

В любовта не могат да ти изневерят – сам си се излъгал.

Най-големият недостатък на проницателния ум не е, че не стига до целта, а че отива отвъд нея.

Превод от френски: академик Михаил Арнаудов

AFISH.BG

Оставете коментар