Сряда, 28 Юни 2017
„Светло е, когато ти говориш”

„Светло е, когато ти говориш”

Oткъс от „Човекът, който се смее” на Виктор Юго

Те си говореха тихо за разни неща. Известно е, че най-важното на тоя свят е гугукането.
Деа казваше на Гуйнплейн:
- Светло е, когато ти говориш.
Един ден Гуйнплейн не можа да се сдържи, като видя през муселинения ръкав ръката на Деа, и докосна с устни прозрачния плат. Безобразна уста, неземна целувка. Деа изпита дълбоко очарование. Цялата поруменя. Целувката на чудовището накара да се покаже зората върху прекрасното чело, потънало в мрак. В това време Гуйнплейн се задъхваше като обзет от ужас и не можеше да отмахне погледа си от бялата плът, която се виждаше през отворената дрешка на Деа.
Деа повдигна ръкава си, протегна голата си ръка на Гуйнплейн каза:
- Още!
Гуйнплейн се спаси с бягство.
На другия ден същата игра се поднови с други варианти. Небесно подхлъзване в сладката бездна на любовта
Това са неща, на които Бог, в качеството си на стар философ, гледа с усмивка."

Превод от френски: Ерма Гечева

AFISH.BG

Оставете коментар