Неделя, 17 Декември 2017
"И не помислиха сред гълчавата, че Господ може да се обиди"

"И не помислиха сред гълчавата, че Господ може да се обиди"

Няколко нови стихотворения на Георги Николов от предстоящата му стихосбирка.

СОДОМ

И плъзна заразата на греха
из целия разблуден град.
И се настани под всяка стреха
разложение и разврат.

И от праведни содомчани
там се нарекоха содомити.
И не помислиха сред гълчавата,
че Господ може да се обиди.

И се отвори на ада ямата
в прогнилия земен под.
А не знаеше Господ дали няма
да падне и небесният свод.

И изсипа Той над Содом
огън и жупел, и страшен мор.
И заличи всеки бордей и дом,
а смъртта подхрани с тор.

Но съжали после Господ,
че на земята, с огън ощавена,
не остана жива душа за посев
и грях – за опрощаване.

СТЕНАТА НА РАЯ

Ангели в работни раса
укрепват стената на рая,
че от всички Божи места
него най-много го знаят.

И под обсада е – сякаш
небесен Йерихон – раят.
И пред стените му чакат
тълпи от души разкаяни.

Но един Вавилон вече
е сриван от души много.
А гдето животът е вечен,
много души са тегоба.

И расте висока стената,
зад която никой не страда.
За да отблъсне вълната
на емигриралите от ада.

ДА УБИЕШ БЛУДНИЦА

И замеряха блудницата с камъни.
И най-грешният пръв камък хвърли,
този, който бе преспал с нея в хана
на рогозка, от телата раздърпана.

И се разкриви лицето й страшно,
когато разбра, че я убиват, задето
ще прикрият своя неприкрит грях и
чисти ще се разотидат по домовете.

И трябваше позорът неин да бъде,
сякаш те нямаха нищо общо с него.
Но законът Мойсеев тъй бе отсъдил:
убий блудницата, с която си легнал!

И растеше над нея камарата камъни,
и я затрупваше без никаква милост.
Но в общата ярост никой не схвана,
че така й вдигат надгробна могила.

БРАТЪТ НА БЛУДНИЯ СИН

И се намести в очите му злобата,
както на Каин към невинния Авел.
И възненавиди брата си едноутробен,
че посрещането му не проумяваше.

И бащината му радост и почит
към отлъчения от род и домашен праг.
Овенът заклан, с кръв източена,
защо е не знаеше по-големият брат.

Като че ли бе някакъв празник
завръщането в дома на сина блуден.
И трябваше да крие омразата си
пред всички насъбрали се люде.

А той бе вървял все със стадото
и в кошара е бил винаги вкарван.
Докато брат му през своята младост
бе напуснал дома бащин и вярата.

И не проумяваше той още нещо –
на праведен няма какво да простиш,
а е лесно да се прости на грешния
както на заблудена овца – пастир.

Георги Николов

AFISH.BG