Четвъртък, 23 Март 2017
"Защо всяка любов, на която си страничен зрител, ти се чини абсурдна, а твоята - истинно съдбоносна?"

"Защо всяка любов, на която си страничен зрител, ти се чини абсурдна, а твоята - истинно съдбоносна?"

Откъс от романа на Вера Мутафчиева "Белот на две ръце"

"Настъпваше нещо необратимо

Кое?

Отговор нямаше. А и изобщо отговор няма. След като човек си е отговорил на къде по-сложни, отвлечени, заплетени, отвлечени, спорни, неразрешими наглед въпроси, той продължава да мълчи, ако го запиташ: защо всяка любов, на която си страничен зрител, ти се чини абсурдна, а твоята - истинно съдбоносна?

Защо лице, което хиляди срещат из улиците и по обществени места, с което мнозина разговарят, работят, карат се, другаруват, чието присъствие или липса едва ли биха забелязали - лице, като всички лица - за едного бива единственият или единствената?

Защо при всички исторически изменения от древността до днес непишещи прописват, непиещи се пропиват, пресметливи прахосват, честолюбиви се провалят, жизнелюбиви се бесят, ако настъпи явлението любов?

Защо нищо - ни опит, ни умора, ни познание - не ни застрахова срещу това да се превърнем в противоположността си, щом на нашия делнично утъпкан път най-случайно ни спре явлението любов?

Защо, речеш ли да го обясниш, ще изложиш подробно неговите предпоставки, условия, развитие, последици, но никога-никога същността му?

Отговор няма."

Вера Мутафчиева "Белот на две ръце"

AFISH.BG

Оставете коментар