Сряда, 20 Ноември 2019
Три нови стихотворения от Димитър Никифоров

Три нови стихотворения от Димитър Никифоров

Роден през 1968 г. в с. Крушовица, Врачанско, той успешно си проправя път в съвременната ни поезия и заема в нея свое собствено място.

Рапсодия

Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.

И ръста на тревата ще пресмятам,
ще виждам как доматът сменя цвят.
На малко охлювче върху рогата
ще сричам болките на този свят.

Две рижи котки "никаква" порода,
две гъски, патица и млад петел –
без капка страх до мен ще се разхождат,
и аз до тях – старик – ще бъда смел!

Извитата коса – по икиндия
ще сядам да наточа с тънък брус
с павурче люта гроздова ракия,
на просото до алаброса рус.

В уют ще пукат цепеници сухи
и боб ще къкри – безобидно тих.
Далеч от градски шум и градски мухъл –
едно щурче ще ми напише стих.

Недодялан бастун

От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.

Зад порти не залостих своя гняв.
Не чакайте пред вас да се покая!
Юмрукът ми остава свит. Корав.
След удар как се удря – още зная.

Гръбнакът ми, извит като бастун –
уви! – не е удобна прощъпалка.
И в пъстри строфи – цигански катун –
аз сам самичък кръста си ще дялкам.

Ни Юда ще дочакам, ни Пилат.
А Брут е, знам, един страхливец само.
На всяка завист грозният разврат
постила в яслите ми остра слама.

Живея без досада и без грим,
макар да знам, това че ви тревожи.
Към себе си пътувам – пилигрим,
лавиращ в суетата каталожна.

Чешит си падам

Не съм от лесните - чешит си падам.
Не случих на орисници добри.
Уж мога да летя, а все пропадам,
и все за нещо някой ме кори.

Прозорците ми светят - все са будни.
Пилея се във глупави мечти.
Любовите ми до една са трудни -
заключени със катинар врати.

Надявах се със теб да различно -
иконно в мен се вряза твоя лик.
Изгаряща реакция химична,
но видимо е, че съм слаб химик...

Навярно доживотно съм обречен,
над формулата да гадая сам.
Нали съм се родил чешит изпечен -
за своя гордост ли... или за срам...

И няма как сега любов да прося -
останки бледи на изчезващ вид...
Като сълза в окото си те нося,
и като трън, в сърцето ми забит.

Димитър Никифоров

AFISH.BG