Вторник, 12 Ноември 2019
Кажи коя е вечната жена?

Кажи коя е вечната жена?

8 стихотворения от 8 български поети, посветени на жената

Жена

Найден Вълчев

- Кажи коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи?
Залезе тя при изгрева си още
С нетрайна романтична светлина.

- Кажи коя е нежната жена,
Която ти все още не забравяш?
- Забравям я. Вълната се смалява,
когато дойде другата вълна.

- Кажи коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел?
- Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина.

- Кажи коя е вечната жена,
която в теб до края ще живее?
- Не чуваш ли? Тя моя син люлее
със свойта вечна песен: - На-ни-на.

Майка ми

Иван Вазов

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!

Прощално

Никола Вапцаров
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Завръщане

Павел Матев

Привечер. И нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува. В двете длани -
мъжко, необръснато лице.
Две сълзи, запазени от лани,
скрити в най-дълбокото сърце.

Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Ябълки във шепите събрани,
прясно сирене и стар ошав.
Думите й малко неразбрани,
слушам аз и ням, и гологлав.

Някъде в детинството ми плуват.
кучета, волове и жита...
Добър вечер! Мама ме целува.
Мене ме целува вечността.

Жена на балкона

Евтим Евтимов

Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар.
Защо ли да се правя на светия,
когато аз съм раждан за звънар.

За такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
дяволското ми сърце призна,
че глава и къща се залага.

Колко огън, колко нежен плен
има в двете й очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти построя от песни.

Пръстен

Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Една жена когато истински заплаче

Николай Кънчев

Една жена, когато истински заплаче,
политналата й сълза е тя самата
направо от четвъртия етаж надолу.

И вече в мрака златно паяче заплита
спасителната паяжина, на която
ще падне не ребро от мъж: перо от ангел!

Молитва към жена ми

Дамян Дамянов

О, земна Богородице, която
не Бог, а мойте три деца роди,
светице над светиците, най-свято
те моля: днес и вечно с мен бъди!
Живота, който даде ми и вчера,
и днес ми дай, и утре, и навек!
И дай ми топлинка, да не треперя
сам сред желязото на тоя век!
Бъди все с мен в свят, пълен с чужда хубост -
една звездица в хаоса голям.
Води ме мълком, да не се изгубя!
Топли ме с дъх, за да не мръзна сам!
А аз - безсилен - ще ти давам сила,
която взел съм от самата теб.
А аз - безкрил - и тебе ще окрилям
във този безнебесен свят свиреп.
И хлябът, що ти дадох и ми даде,
и днес, и утре нека бъде свят,
за да нахраним с него всеки гладен -
и свой, и чужд, и беден, и богат!
И виното, което пием, нека
със всички други жадни споделим!
Домът ни да е стряха за човека,
почукал нощем за подслон! Амин!

AFISH.BG