Събота, 22 Септември 2018
Йосиф Хербст, за когото свободата на словото не беше стока

Йосиф Хербст, за когото свободата на словото не беше стока

„Истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика”, казва именитият публицист, роден на днешния ден преди 141 години

 

Ако правилата, на които подчинява работата си журналистът Йосиф Хербс в началото на ХХ век, не бяха пренебрегвани от колегите му днес, дали щеше да е толкова девалвирала професията на пишещите за проблемите на деня? Дали щяха да са толкова много каднидатите да се показват на тв екрана за забавления и толкова малко истинските публицисти и вестникари? Дали щяха да са толкова много ветропоказателите в „модерната” ни журналистика и толкова малко мислещите хора на перото?

Въпросите могат да продължат до безкрай, защото, за съжаление, журналистиката от XXI век е все по-малко смела и все по-зависима. А през 20-те години на миналото столетие първопроходецът в професията у нас приема за свое мото: „Да бих премълчал, бих се опозорил.” Или: „Истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика.” Думите са на Йосиф Хербст, който е роден на днешния ден – 20 ноември, през 1875 г.

С право го начират „баща на съвременната българска публицистика”. Хербст е издавал пет вестника и едно списание, създател е на Съюза на българските журналисти. Назначен е за първи директор на печата по времето на управлението на Демократичната партия от 1908 до 1911 г., той е и първият директор на Българската телеграфна агенция. Истински полиглот, Хербст е бил кореспондент на чуждестранни издания като „Ди Цайт”, „Дейли Мейл”, „Нойе фрайе пресе” и „Фосише цайтунг”. Офицер от две войни и по чудо оживял, навремето той е смятан за най-влиятелния човек в държавата.

Йосиф Хербст е роден в Одрин. Неговият баща – Якоб Хербст, е от Бърно и идва в България като инспектор по строежа на Хиршовата железница. Семейството му се премества в София след Освобождението през 1878 г. Йосиф завършва Френския колеж и Първа мъжка гимназия, а след това постъпва във Военното училище. Произведен е в чин подпоручик в град Кула и става действащ офицер в Първи софийски пехотен полк.
Мобилизиран е при обявяването на Балканската война през 2012 г. Назначен е за ротен командир и участва в битките при Селиолу и Чаталджа (по сведение от романа „Дневник” на Антон Страшимиров и спомените на приятеля му д-р П. Нейков). Година по-късно – по време на Междусъюзническата война, неговата част е заобиколена на неприятелска войска край село Дъсчен кладенец. Хербст е ранен и два дни лежи сред труповете на убити войници, превърнали се в спасение за него. Дни по-късно от бедрото му е изваден куршум, който той превръща в скъп сувенир и пише в своя статия: „Човешкият живот няма еквивалент.”

Семейството на Йокиф Хербст

В началото на 20-те години на ХХ век, с доста натрупан житейски опит, Хербст е изключително активен журналист и публицист. Издава книгата „Вчера, днес и утре” (1923), списва сп. „Вик за свободни хора” (1923-1924) и вестниците „А.Б.В.” (1924-1925, богато илюстриран с отделно неделно приложение), „Ек” (1924-1925 – „Ек утринен” и „Ек вечерен”, спрян от правителството на Цанков през 1925 г.). Последното издание на Хербст е всекидневникът „Днес”, който спира само няколко месеца след създаването си  – краят му на 16 април с публикация за атентата в храма „Св. Неделя” е и краят на Йосиф Хербст. Според различни източници броят излиза преди взрива и журналистът е заподозярн в съучастничество. Арестуван е същата нощ в ІV софийски полицейски участък, отведен е в Обществената безопасност (по спомени на писателя Трифон Кунев) и изчезва безследно. Очевидци си спомнят как съпругата му Виола – една от дъщерите на лидера на демократите Петко Каравелов, се се движи из улиците на София с плакат: „Убийци!”.

Мненията за Йосиф Хербст днес са противоречиви - от упреци за комунистическа принадлежност до възхвала на перото му. Безценни обаче са принципите, на които той подичява професията си.

 

По повод годишнината от рождението на Йосиф Хербст припомняме неговите изстрадани правила за журналистиката:

1. Почитай Негово Величество Народа – българския народ. И не го предавай.

2. Пази негово Величество Езика – българския език. И не го мърси.

3. Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.

4. Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.

5. Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен. А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума под чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант – талантът да бъде свободен.

6. Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, ако те допуснат в будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността – порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.

7. Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словото на Свободата поругавано не бива.

8. Може да имаш всичко – пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого) и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово – нищо нямаш. Освен самоизмама и самоунижение.

9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.

10. Не подменяй истината с интрига, позицията – с поза, каузата – с клевета, идеите – с интереси, фактите – с доноси, съмненията – с лозунги, вдъхновението – с лакейство, просвещението – с безпросветност, знанието – с невежество, културата – с безкултурие, паметта – с безпаметност, величието – с позор, светостта – с гавра, честта – с безчестие, достойнството – с мерзост, смелостта – с подлост, морала – с низост, словото – с мръснословие, съвестта – със сводничество, свободата – с подчинение.

11. Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище. Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха, и проповядват това, което вчера оплюха”. 

12. Не премълчавай злото, „което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите”. Защото който премълчи, той ще се опозори.

13. Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия. „Обективна статия няма, пък и не трябва да има. Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.” Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух”. А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.

14. „Вестникът не е венцеплетаческо заведение”, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината. Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.

15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин, читатели не се купуват, читатели се печелят. А вестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта, и на всичко отгоре твърди, че това е гласът на народа – този вестник е мъртъв.

16. Публицистиката е гражданска позиция – преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек.” Защото „за свободните хора може  и бива да пише само свободният човек”.

17. Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.

(Цитатите са от книгата „Талантът да бъдеш свободен. Избрани творби”, съставител Велислава Дърева)

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)