Понеделник, 26 Август 2019
Пабло Пикасо: И сред хората копията са повече от оригиналите

Пабло Пикасо: И сред хората копията са повече от оригиналите

Избрани цитати на знаменития художник, роден на днешния ден преди 135 години

 

Дори рожденото име на великия художник сякаш предвещава знаменития му житейски път. То почти граничи с безкрайността: Пабло Диего Хосе Сантиаго Франсиско де Паула Хуан Непомусено Криспин Криспиано де ла Сантисима Тринидад Руис Бласко Пикасо и Лопес.

Роден е на днешния ден, 25 октомври, през 1881 г. в Малага в семейството на учител по рисуване. Първата му дума била "piz", съкратено от lapis, което на испански означава молив.

Откривайки рано таланта на сина си, баща му го окуражава да рисува и му преподава първите уроци. Развитието му като художник протича бързо: през 1896 г. постъпва в училище по изкуства в Барселона;  през 1897 г. -  в Мадридската Кралска Академия, но се разболява от скарлатина и след няколко месеца прекратява образованието си. В кафенето "Четирите котки" рисува портрети, които се излагали по стените.

През 1900 г. заедно със своя приятел Карло Касагемас  посещава Световното изложение в  Париж. 1901 г. е белязана с много важни събития за художника. Тогава приема фамилията на майка си, Пикасо, и започва да се подписва по този начин. Междувременно  Касагемас се самоубива и Пабло рисува първите си "сини картини" ("Призоваване") във връзка със смъртта на приятеля си, които бележат  началото на "синия му период", обхващащ  годините между 1901-1903. Запознава се с писателя Макс Жакоб. Прави първата си изложба, която среща добър прием.  През 1904 г. окончателно се  установява в Париж. Нанася се в ателие в Монмартр, кръстено от приятеля му Жакоб -  Бато-Лавоар (корабче-пералня), заради формата и влагата в него.  Запознава се с Фернанда Оливие, Гийом Аполинер и други  писатели и художници. Заедно с тях посещава цирк "Медрано". Рисува сцени от живота на цирка и прави първите си скулптури. Постепенно в платната му розовите тонове заменят сините, което бележи началото на "розовия период".

Първите си творби от този период представя на колективна изложба в Париж през 1905 г. Среща се с американските колекционери Гертруда и Лео Стайн, които започват да купуват картините му. Гертруда Стайн е привлечена от странното изкуство на младия испанец и го въвежда в своя литературно-художествен салон. Между 1906-1907 г. Пикасо се запознава с Матис, с творбите на Сезан и африкански и южноамерикански пластики. Търговецът на картини Волар купува повечето от платната му от "розовия период", което решава финансовите му проблеми.

По това време рисува "Автопортрет" (1907 г.)  в нов стил, но "Госпожиците от Авиньон" е програмна творба на създадения от него и Брак кубизъм. През 1912 г. двамата осъществяват прехода от "аналитичния" към "синтетичния" кубизъм. С посредничеството на Жан Кокто през 1916 г. Пикасо започва да работи за театъра, проектира декори, главно за Руския балет на Дягилев. Без да се отказва изцяло от кубизма, около 1918 г. той се връща към  предметната живопис и с това обърква критиката и публиката.

"Класическият период" продължава до 1924 г. и през това време художникът създава монументални фигури, повлияни от античността. Балетът "Меркурий" , представен през 1924 г. с декори на Пикасо, впечатлява сюрреалистите около Андре Бретон и те го определят като един от своите. През 1925 г.  участва в първата изложба на групата заедно с Джорджо де Кирико, Макс Ернст  и др., но изпълнява само условно изискването им за "психически автоматизъм". В този етап в творчеството му навлиза еротиката.  Създаден е каталог на творбите му в тридесет и четири тома през 1926 г .  В края на 20-те години на ХХ век той изучава скулптурната техника в метал с испанския скулптор Хулио Гонсалес.

В началото на 30-те години на ХХ век Пикасо поддържа постоянен контакт със сюрреалистите и е пленен от класическия мит за Минотавъра. През 1933 г. създава голям брой графични творби, чийто герой е Минотавърът, включително серията "Волар" и корицата на първия брой на сп. "Минотавър", а през 1935 г. създава цикъл офорти  "Минотавромахия" и започва да пише и илюстрира сюрреалистична поезия. През 1937 г. въпреки че в Испания бушува Гражданската война, републиканското правителство иска от Пикасо да направи стенопис за испанския павилион на Световното изложение. Така се ражда "Герника".  По време на Втората световна война се мести да живее в Роян, а когато германците стигат до града Пикасо се връща в Париж и отказва предложения му статут на специално отношение.  След приключване на войната художникът рисува в памет на жертвите на холокоста. Започва да работи литография след запознанството си с Фернанд Мурло. Запленен от този способ, впоследствие прави над двеста литографии в творческата си кариера.

През 1946 г. посещава годишната изложба на керамични изделия във Валорис на Френската Ривиера. През следващото лято е поканен в работилницата "Мадура", където усвоява техниката. Между 1947 и 1953 г. се раждат стотици чудновати и странни керамични произведения – декоративни чинии, красиви вази, деформирани съдове, глави, бюстове, животни, човешки фигури. Колкото и да са пикасовски по замисъл и стил те са в духа на критомикенската, танагрийската и перуанска пластика. По чиниите изписва любимите си лица и персонажи.

След като става член на Комунистическата партия (1944 г.), Пикасо се включва в движението за мир. През 1949 г. Световната конференция за мир приема за свой символ гълъба, нарисуван от него.

Последните му години са белязани с удивителна енергия. В късното си творчество продължава да демонстрира решимостта си да не се вмества в познати категории.

Умира на деветдесет и една годишна възраст през 1973 г. Светът отначало не може да повярва. "Смятахме го за безсмъртен" - толкова векът е свикнал с неговото титанично присъствие, изведено до същински мит и култ.

 

Представяме ви избрани цитати на Пабло Пикасо:

„Аз не търся, аз намирам.“

„Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.“

„Всички се опитват да разберат живописта. Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?“

„Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.“

„Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.“

„Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.“

„Вкусът – това е враг на творчеството.“

„Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.“

„Когато нямам повече синьо, слагам червено.“

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?“

„Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.“

„Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.“

„Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.“

„Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.“

„Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.“

„Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата, не се докосвай до тях.“

„Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.“

„Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.“

„С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.“

„На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.“

„Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!“

„За да рисуваш, трябва да затвориш очи и да пееш.“

„Искам да живея като беден човек с пари.“

„Няма нищо по-лошо от великолепно начало.“

„И сред хората копията са повече от оригиналите.“

„Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.“

„Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите!“

„Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.“

„Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.“

„Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.“

„Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.“

„40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.“

„Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.“

„Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.“

„Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?“

„Всичко, което можеш да си въобразиш, е реално.“

„Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.“

„Дайте ми музей, и аз ще го запълня.“

„Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?“

 

На заглавната снимка – Пабло Пикасо с далматинеца Перо, Villa La Califonie, Кан, 1961 г.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)