Сряда, 20 Ноември 2019
Вървя и сънувам...

Вървя и сънувам...

Поезия в събота вечер с Палми Ранчев

 

СКИТНИЦИ

От Палми Ранчев

 

Вървя и сънувам, че оглеждам витрините

по единия тротоар. И по другия.

Внимавам да не се блъскам в хората.

Заобикалям ги. Спирам поглед върху манекените.

Повече са облечени. И един съблечен.

Разминавам се с красиво момиче.

 

Има ситно къдрава коса до раменете.

Сънувам и него. Изсънувах го. Засънувах

двама скитници. Бързаха нанякъде.

Единият много кльощав, другият – не толкова.

В телефонната кабина отсреща

забелязаха празна бутилка.

 

Не толкова кльощавият се спусна натам.

Двайсет и четири стотинки – каза с усмивка.

Зарадвах се заедно с него – в съня си –

и продължих да сънувам. Не се събудих,

когато някой ме попита: Ти ли си, ей човече?...

Не се събудих и когато сам се попитах.

 

AFISH.BG