Неделя, 21 Юли 2019
Прибирам се при теб като у нас...

Прибирам се при теб като у нас...

Поезия в събота вечер с Маргарита Петкова и Добромир Банев

 

 

 

Тя:

Не питай за предишните. И аз

за бъдещите няма да те питам.

Прибирам се при теб като у нас.

Човеко Божи, чувствам се разбита.

Не искам празни приказки. Недей

да слагаш маса със от пиле мляко.

Прекрасно е, че нямаш полилей!

Със свещ ме търсеше. И ме дочака.

Сега какво ще правиш с мен - не знам.

Както се казва - бий си ме в главата.

Човек, каквото си направи сам...

Е, знаеш поговорката нататък.

От ревност полудял или от страст,

срини ме в ада, сваляй ми звездите...

За миналото - нито звук, ни глас!

А бъдещето разгадай в очите ми.

 

Той:

Аз знам, че имаш много имена.

И опитът ти с други впечатлява.       

Нали си с мен. Нали си у дома.

Да бъда с друга някога?

Не става.

Не искам обяснения. Недей.

Намерих те със свещ. И те дочаках.

Ако ти купя тъжен полилей,

свободна си да продължиш

нататък.

 

Маргарита Петкова и Добромир Банев,

„Абсурдни времена“

 

Заглавна снимка - filmore.ucoz.de

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)