Сряда, 20 Ноември 2019
Какво, мой мили, съм ти сторила?

Какво, мой мили, съм ти сторила?

Поезия в събота вечер с Марина Цветаева

 

* * *

До вчера беше влюбен мъж,

а днес - очите ти посърнаха!

И славеите изведнъж

комай на врани се превърнаха!

Аз глупава съм, ти - умник,

стоя пред теб, глава оборила.

О, женски вековечен вик:

„Какво, мой мили, съм ти сторила?!”

Веднъж ли досега кръвта

и сълзите на смърт ни пращаха!

Не знае милост Любовта:

не е тя майчица, а мащеха.

Моряци тръгват в дълъг път

с ескадра, пяната запорила…

И съпровожда ги викът:

„Какво, мой мили, съм ти сторила?”

Равнеше ме довчера ти

с Китай, държава неизмерена!

А днес животът ни лети -

като копейка в длан разперена.

Убийца сякаш пред закон

стоя, ни звук не проговорила.

И в пъкъла ще чуеш стон:

„Какво, мой мили, съм ти сторила?”

Поред разпитвам всяка вещ:

„Навеки ли ще бъда - ничия?”

„Търпи и страдай, ако щеш!” -

ми отговарят с безразличие.

Към жар приучи ме и зной -

сега съм в студ очи притворила!

Това ми стори, мили мой!

Какво, мой мили, съм ти сторила?

Разбирам - и не чакам зов!

Не съм на никого любовница!

Там, дето не цъфти Любов,

върти косата Смърт-разбойница.

Плодът и сам ще полети,

щом зрелостта го е оборила…

- За всичко, всичко ми прости,

каквото, мили, съм ти сторила!

 

Марина Цветаева

 

Превод: Иван Николов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)