Събота, 25 Януари 2020
Рабиндранат Тагор: „Хората са жестоки, но човекът е благороден”

Рабиндранат Тагор: „Хората са жестоки, но човекът е благороден”

Избрани цитати от индийския философ и поет, който си отива на днешния ден през 1941 г.

 

Всеки народ има своите мъдреци. Някои от тях са и мъдреци на света. Такъв е Рабиндранат Тагор, един от най-видните мислители на Индия. Поет, писател, философ, композитор, педагог, общественик и носител на Нобелова награда за литература, той е роден на 7 май 1861 г. в Калкута, Индия, в знатно бенгалско семейство. Получава завидно образование, започва да пише още на 8-годишна възраст, а на 16 вече има издадени стихове и разкази. С многостранната си дейност Тагор променя лицето на бенгалската култура от края на XIX и началото на XX век.

Той е първият писател нобелист с неевропейски произход, което го нарежда по поулярност редом до Махатма Ганди. По-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му книги са стихосбирките „Гитанджали” и „Градинарят“, романът „Го̀ра” и сборникът с философски есета „Са̀дхана”.

Тагор създава семейство на 22-годишна възраст и има 5 деца. След седемнадесет години брачен живот загубва жена си Мринолини и три от децата си. Предприема световни пътешествия. Пътува през цяла Европа, стига до Америка и Япония. Обикалял е и Балканите, през 1927-а посещава България и изнася две лекции. На български са публикувани книгите му „Дъждовни перли. Избрани стихотворения”, „Върховната нощ”, „Думи с ритъма на вечност” и др.

Тагор е близък приятел с Алберт Айнщайн и Хърбърт Уелс. Верен поддръжник е на Махатма Ганди и на движението за независимост на Индия. В лекциите си, освен философките теми за „хуманността на Бога и за човека като Вечност”, той споделя и огорчението си от „тъмната бездна на надменността”, която разделя англичаните и индийците. В края на живота си се отдава и на рисуване – открива изобразителното изкуство като нова форма за себеизява. Умира на днешния ден – 7 август, през 1941 г. Оставя наследство от 12 романа, повече от 100 разказа, около 2000 песни, 30 поеми и 50 стихосбирки… Тагор е единствения поет, удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави: стихотворението му „Джана Гана Мана” става химн на Индия, а „Амар Сонар Бангла” – на Бангладеш.

Спомняме си за индийския мъдрец с избрани негови мисли:

„Ако плачеш, защото вече няма слънце в живота ти, сълзите ще ти попречат да видиш звездите.”

„Не можеш да прекосиш морето, ако само седиш и се взираш във водата.”

“Този, който прилага силата си, доказва своята слабост.”

„Затворете вратата пред всички грешки и истината няма да може да влезе.”

„Човекът е по-лош от животно, когато се превърне в животно.”

„Песимизъм – форма на душевен алкохолизъм.”

„Много хора могат да говорят добри неща, но твърде малко умеят да слушат, защото за това трябва сила на ума.”

„Този който твърде много мисли за това да прави добро, той няма време да бъде добър.”

„Реката на истината протича през канала на заблужденията.”

„Щастието е в това, да отдадеш сърцето си на друг.”

„Ум, за който всичко е логично, прилича на клин, за който всичко се движи напред.”

„Звездите не се боят, че ще ги объркат със светулки.”

„Страданието е нашата тежка отплата за всичко ценно в нашия живот – за силата, за мъдростта, за любовта.”

„Има любов, която свободно плува в небето. Тази любов сгрява душата. А има любов, която се разтваря в ежедневните дела. Тази любов внася топлота в семейството.”

„Когато в някоя религия възникне претенцията да застави цялото човечество да приеме нейната доктрина, тя става тирания.”

„Даже шайката разбойници трябва да съблюдава някакви изисквания за морал, за да остане шайка: те могат да грабят целият свят, но не и да се грабят помежду си.”

„Благословен е този, чиято слава не блести по-ярко от истината за него.”

 

Ето и стихове от поета Тагор:

Неспирно диря своята същност;

но как мога да позная

беглеца, мяркащ се в сънищата

с изменчиви образи и маски?

Често съм чувал неговия глас

в сърцето на собствените си песни,

но никога не съм знаел къде живее.

Часовете минават, светлината гасне,

а прощалната мелодия, довяна от вечерния бриз,

идва от флейтата на някакъв пътник.”

* * *

Хилядолетен воал се спусна между теб и мен,

когато ти извърна лице и се сля с миналото,

а там подобно на призраци витаят онези,

изгубили пътя на любовта в плашещия здрач на съмнението.

Разстоянието помежду ни е съвсем малко –

тънък поток; при ромоленето си

неговите струи сплитат спомена за нашата

раздяла

с патоса на твоите отминаващи стъпки.

И всичко, което мога да ти предложа,

е музиката на неизречената любов,

за да може тя да те последва и да изчезне.

(Превод от английски: Николай Тодоров)

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)