Вторник, 26 Януари 2021
За Анна Ахматова истинската нежност е тиха и не може да бъде чута

За Анна Ахматова истинската нежност е тиха и не може да бъде чута

Още за и от поетесата, превърнала се във вдъхновение за поколения творци

 

Рожденото ѝ име е Анна Андреевна Горенко. Родена е на 23 юни през 1889 година в Одеса. Ахматова (името, с което всички ще я запомнят) е представителка на модернизма и е от най-значимите руски автори. Емоционалният ѝ стил я отличава от нейните съвременници в поезията. Творчеството ѝ е забранявано по време на режима на Йосиф Сталин. Николай Гумильов, съпруг на Ахматова и също поет, е разстрелян от руските власти. Синът ѝ, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ.

За дълго време поетесата е забравена, игнорирана и считана за проклет призрак на социалистическия реализъм в Русия. Но не престава да бъде вдъхновение за артистите, които рисуват нейния образ и я славят в поезията си.

В по-късните си години Ахматова обичала компанията на младите хора. Това бил нейният начин да участва в самия живот.  Зоя Томашевская си спомня, че поетесата все била в обкръжението на младите поети  - Бобишев, Бродски, Нейман, Рейн... "Аз видях, как един млад поет донесе букет цветя и се закачаше с нея."Виж, момчетата донесоха цветя за теб", казах аз. "Да - отговори Анна Андреевна, "Аз играя всяка роля с тях - от кокетка Grande до комикс на стара жена." Това бе много характерно за нея: да дава остроумни отговори с лека ирония. Тя казваше, че иронията е способността да се издигне над себе си. Но това беше необичайна ирония и състояние на дух, които я придружаваха в нейните горчиви моменти.", спомня си Томашевская.

Първите литературни опити на Ахматова са от дните, когато е едва 11-годишна. Първата ѝ книга "Вечер" излиза през 1912 г. Тя е последвана от "Броеница" (1914), "Бяло ято" (1917), "Подрумник" (1921), "Anno Domini MCMXXI" (1922), "Ива" (1940), "Избрано" (1943). Стиховете ѝ са наситени с интимност и чувствителност. Превежда активно поезия от различни езици, пише статии върху творчеството на А. С. Пушкин, а нейни произведения са преведени в много страни по света.

Умира на 5 март през 1966 година.

 

Представяме ви цитати от Анна Ахматова:

„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.

„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.

„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.

„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.

„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.

„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.

„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната смърт проблесна напред“.

„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.

„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“

„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.

„Винаги съм била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.

„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.

 

*****

Мили! Чуваш ли, витае

зад гърба ти звук?

Няма да допишеш тая

строфа - аз съм тук.

Мигар пак ще ме обидиш,

мили, замълчи -

пожелай веднъж да видиш

моите очи.

Сведен в стаичката проста,

опази ме от беда -

вече зная как под моста

стине калната вода.

(1913)

 

Димитър Янков, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)