Понеделник, 28 Септември 2020
Вячеслав Котьоночкин – любимият аниматор на всички поколения

Вячеслав Котьоночкин – любимият аниматор на всички поколения

Създателят на „Ну, погоди!” е роден днес преди 89 години

 

Ну, Заяц, погоди!” Казва го Вълкът от легендарната анимационна поредица, но е измислено от Вячеслав Котьоночкин. „Руският Уолт Дисни”, както мнозина наричат създателя на обичаните от поколения наред рисувани герои, е роден точно на 20 юни през 1927 г. в Москва.

Малкият Слава споделил съдбата на повечето младежи от своето поколение, пораснало в годините на Втората световна война. През 1942-а учил в специализирано артилерийско училище, а после бил изпратен в противотанковото училище в Пенза, където се дипломирал през 1945 г. Неговото истинско оръжие обаче били моливите, четките и боите и благодарение на своята „лекомислена фамилия”, както приживе се шегува Котьоночкин, попада в „Союзмульфильм”. Завършва курсове за аниматори и започва работа като художник аниматор, после става художник постановчик, а от 1962 г. е режисьор.

Участва в създаването на повече от 80 филма. Нашумява с анимационната лента „Жабата пътешественик” („Лягушка путешественница”, 1965), но голямата международна слава му носи поредицата „Ну, погоди”, на която продължават да се радват дори децата на XXI век. През 1988 г. Вячеслав Котьоночкин е удостоен с най-високата Държавна премия на тогавашния СССР. Отличен е и с много други награди, но най-много се гордеел с „Ордена на Усмивката”, присъден му през 80-те години от полските деца.

Статуи на Вълка и Заека от "Ну, погоди!"

Голямата му мечта е заснеме пълнометражен филм, в края на т.нар. перестройка дори започва работа по „Руслан и Людмила”. Със своя колега Генадий Новожилов извършват огромна предварителна подготовка, но времената стават тежки и лентата така и не вижда бял свят. В края на 90-те събира  спомените си в автобиографичната книга „Ну, Котьоночкин, погоди”. Умира на 20 ноември 2000 г. в родната Москва.

Алексей Котьоночкин, синът на легендарния режисор, наследява и неговата професия и работи по продължението на поредицата. Ето какво си спомня той за създателя на „Ну, погоди!”:

„Районът около „Звездния булевард”, в който живеехме през 60-те години, беше застроен с 5-етаежни панелни сгради. Пред всеки вход се събираха доста колоритни персони. Някои изглеждаха потресаващо в странните си одежди – Вълкът е техен събирателен образ. Малцина знаят, че в началото татко е предлагал героят да бъде озвучен от Висоцки, но висшестоящите другари отхвърлили Владимир Семьонович като съмнителна личност.”


„Татко познаваше толкова много хора! Случваше се например да излезем на разходка, отивахме в лунапарка и се оказваше, че е добър приятел с човека от стрелбището, който ми даваше да пострелям безплатно. В парка „Горки” пък разбрах, че се познава с пазачите на люлките – люлеех се до посиняване! По същата причина киномеханикът в градината на Ермитажа ми прожектира филма „Тарзан”, който тогава никой никъде у нас не бе гледал. Всичко това беше много учудващо и забавно... Е, често ходехме и по музеи... Иначе си пазя едни диапозитиви – двамата в зоопарка.”

 „Бях на 17, когато покрай полета „Союз – Аполо” отношенията ни със САЩ се позатоплиха. И татко получи шанс да пътува до Щатите с туристическа група от руски кинематографисти. Помолих го да ми донесе плоча на някоя от любимите ми групи, тъй като у нас беше невъзможно да си купиш или ако можеше, цените бяха баснословни. Средната заплата на един съветски гражданин беше колкото една винилова плоча. Направих списък със заглавия и след 20 дни татко ми връчи тежък пакет – вътре се оказаха осем албума на най-любимите ми групи. Беше 1975-а...”

 „За послоден път го видях на 18 октовмври 2000 г. Есен, от прозореза се виждаха само падащи листа и сиво небе... Беше много болен. Имаше запушване на кръвоносни съдове. Кръвта не достигаше до краката му, разви гангрена. Налагаше се ампутация, но на неговата възраст беше все едно да му подпишат смъртната присъда. Той страдаше, беше изнервен, получи инсулт и пареза на половината тяло. Последните месеци бяха кошмарни, но той понесе стоически всичко. Никога не се оплакваше, беше в пълно съзнание, паметта му беше забележителна, разбираише какво  се случва и много тъгуваше...”

 

На заглавната снимка: Вячеслав Котьоночкин (вляво) заедно с актьора Анатолий Папанов, който озвучава Вълка в анимационната поредица

 

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)