Вторник, 18 Юни 2019
„ПОЕЗИЯТА Е ПОЩА БЕЗ ОТГОВОР…”

„ПОЕЗИЯТА Е ПОЩА БЕЗ ОТГОВОР…”

Надежда Тошкова, пристига у нас, за да съблече очите ви с поезия на 8 декември от 19 ч. в ProjectCafé, бул. „Мария Луиза” 58

Издателство „Библиотека България“ ви кани на представянето на първата поетична книга на една наистина талантлива млада дама, която от години живее в Сицилия. Нейното име е Надежда Тошкова. Тя е българка, но не е забравила езика си, като доказва това с дебютната си стихосбирка „Голи очи”, която би звучала така завършена и толкова отекващо силно единствено на български.
Елате да се запознаете с нея, а заедно ще ви разкажем за нейната поезия, за това от какво се вдъхновява тя и кое разпалва емоцията в срамежливата ѝ натура, за да се роди една изключителна поетична книга, написана, за да докосне, за да отключи емоция и да върне загубена вяра. Всички имаме нужда от топлина, особено когато навън е студено.
„Лъжата е причина за разстояния между двама, а от тишината след нея боли. Рамките, в които се наместваме, често раждат страхове от тях и за тях. Свободата е посока и избор пред изправен срещу нас кръстопът. Място, от което може да продължи търсенето на поне една прегръдка. Поне една! Също и причина да напуснем самотата и да пренаредим спомена за нея. Прегръдката не е отчаяние, а е обещание. Тя може да притъпи огорченията, да ни покаже, че лъжата съществува само тогава, когато не сме могли да я видим в зародиш. Само тогава, когато и ние сме забравили как да прегърнем. Пътят към доверието е труден, не всяка целувка е истинска, не всяка истина се обича. Но любовта е винаги истина и ако вярваме в нея, то тя не би могла да си отиде, защото живее в зениците на голи очи.”, споделя редакторът на стихосбирката Симеон Аспарухов, който предостави на нашите читатели три стихотворения от Надежда Тошкова преди официалната премиера. Има смисъл да присъствате, нали?

 

*

СЪЩЕСТВЕНОТО
е да имаш някого,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл
да кажеш
дори на себе си.

 

ОНАЗИ СВОБОДА

Преместваме чертата между нас,
обграждаме се с лимит на докосване.
Да бъде близо някой ни е страх,
не искаме да чуваме въпросите,
които си задаваме и ние,
но някак си далечни ги оставяме,
че отговори знаем, но ги крием -
удобен е пашкулът на представите.

А мнимата ни сигурност чертае
дистанции единствено във тишината,
не знаейки, че само близостта е
онази свобода, която чакаме.

 

ГОЛИ ОЧИ

Искам да видя очите ти голи,
но доброволно от тебе съблечени,
доверчиво посрещащи моите
и готови да бъдат прочетени.

Каквото имаш, приемам за свое -
всеки страх, самота или липса.
Споделеното прави ме твоя.
Любовта е жажда за истина.

Ще видиш моите вече така,
от всяко було напълно лишени.
Ще се срещнем само с поглед сега,
нека запазим душите си цели.

© Надежда Тошкова, „Голи очи”

AFISH.BG