Вторник, 26 Януари 2021
Мина в писмо до Яворов: Обичам те както никого няма да обичам...

Мина в писмо до Яворов: Обичам те както никого няма да обичам...

Поетът разкрива пред света чувствата си към своята любима с поредица от произведения, публикувани в цикъла „Писма“

 

На 13 юни през 1890 година в град Елена се ражда Мина Тодорова – жена, която ще заплени сърцето на един от най-великите български поети. Чиста, но трагична поради своята невъзможност, любовта между Пейо Яворов и Мина Тодорова е една вълнуваща, безсмъртна приказка, която въпреки че се е състояла преди почти век и до днес продължава да вълнува и затрогва българи от различни поколения.

За първи път Пейо Яворов среща Мина на 25 март 1906 година на среща на кръга „Мисъл", състояла се в дома на поета. По това време символистът е 28-годишен, а девойката все още няма 16. Мина е млада и красива, добре образована и от заможно и уважавано семейство - баща й Юрдан П. Тодоров е бил народен представител, а майка ѝ Роза е племенница на Иларион Макариополски. Кръгът "Мисъл Яворов е толкова силно запленен от невинната и ангелски красива Мина, че още в деня на тяхната първа среща той написва стихотворението "Благовещение":

„Прохладен лъх от ангелско крило,

о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън...

Зора се зазорява вън.“

По-късно поетът ще излее възхищението си от Мина и в дневника си: "... То беше ден Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми подобно на бяла лилия сред поле през май, покрито с цветя, подобно на лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Тя радваше очите ми - и опияняваше душата ми". Първоначално обаче Мина не споделя пламенните чувства на Яворов, за което свидетелства дневникът ѝ. В него тя написва: "Не харесвам външно Яворов и очите му са жълти като на лисица, устните му – като на арапин; обичам неговата поезия, харесвам го като поет." Всъщност отношенията между двамата се осъществяват главно чрез писма, но понеже и Мина има поетични заложби, самата им кореспонденция се превръща в затрогваща поезия. Той я нарича "ангел", а от нейните редове личи, че не е безразлична към поета, но чувствата й са по-скоро платонични. Все пак постепенно чувствата на младата девойка към Яворов се променят, преломен момент, преобразяващ начина, по който Мина възприема поетът, е излизането на стихотворението "Две хубави очи".

Според много изследователи след публикуването на произведението невинната девойка сякаш си отваря очите за чувствата на символиста към нея и неусетно променя своята нагласа към него. Мина е в родния си град, когато в сп. "Мисъл" Яворов помества шедьовъра си "Две хубави очи", посветен на нея, и праща списанието по пощата. Снаха ѝ Райна - съпругата на Петко Ю. Тодоров - свидетелства: "Мина ги чете с възторг и беше поласкана, че той ѝ оказва такова внимание и че тя го е вдъхновила да напише хубавите стихове. Какво по-естествено за едно 16-годишно девойче, което току-що се пробужда за любов! Ние обаче я считахме за много малка и с крехко здраве."

През 1906 Яворов заминава на дълга командировка в чужбина, но продължава да си кореспондира с Мина, като в едно от писмата си тя му написва: “Всички тук са зле настроени против Вас... Не мога да си дам сметка какво ще излезе от това. Аз съм толкова млада, а Вий сте поет”. Именно докато е извън граница, поетът написва поредица от произведения, посветени на Мина, които по-късно публикува в списание "Мисъл", събрани в цикъл, озаглавен "Писма". Стихотворенията са нежно обяснение в любов, такова каквото може да направи само един литературен гений. В лиричния цикъл Яворов открито споделя със света своите чувства, като без свян дори озаглавява едно от стихотворенията – "Обичам те": Публикуването на този цикъл предизвиква огромен скандал. Семейството на Мина е силно разгневено, че Яворов си позволява публично да декларира чувствата си към тяхната дъщеря. Междувременно Яворов се запознава с Лора Каравелова и поставя начало на едно неспокойно и напрегнато съществуване, белязано от противоречивите му чувства към две жени – от една страна чистата обич към нежната и невинна Мина, а от друга огненото привличане към фаталната Лора. Заради разразилия се скандал с цикъла, написан от Яворов, и последвалата ярост от страна на семейството на Мина, двамата преустановяват отношенията си чак до 1907 година, когато на 12-ти август Мина пристига в София и пише на Яворов. Така двамата подновяват кореспонденцията си. В едно писмо от 5 февруари 1909 година Мина пише на поета: "Обичам те с всичката непокътната досега сила на своята душа. Обичам те както никого няма да обичам... Ще се видим ли някога? Бива ли да докосна устните си до твоето хубаво чело?”

 

На снимката: Мина и Яворов върху обложка на плоча, „Балкантон“, 1978 г.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)