Сряда, 23 Май 2018
„В изповедни стихове излях премълчаното на два езика…”

„В изповедни стихове излях премълчаното на два езика…”

На 14 май 2018 г. (понеделник) от 18.00 ч. в Мраморното фоайе на Столичната библиотека Ахмет Емин Атасой ще представи новата си стихосбирка „Премълчаното на два езика”

AFISH.BG ви предлага думите на Надя Попова и едно стихотворение от книгата

Няколко думи за стихосбирката „Премълчаното на два езика”

Има много определения за езика като за родов белег, като за нещо, което ни прави синове и дъщери на определена страна повече, отколкото мястото на раждане или генетичните корени. Може би особено добре го е казал Нобеловият лауреат, мексиканецът Октавио Пас: „Езикът е домът на всички”.
На два езика – родния си руски и езика на приютилите ги страни – английския – са писали творбите си и други двама нобелисти – Владимир Набоков и Йосиф Бродски. Съществуват още доста примери за подобно естествено двуезичие в световната литература.
Ахмет Емин Атасой, този „пленник на пристрастията”, според собствените си думи, има сложна житейска съдба и светъл литературен път. Роден в България и по волята на обстоятелствата принуден преди години да си тръгне от нея „с един единствен куфар”, той го пълни със синовна привързаност, нежност и носталгия. Всъщност, поетът никога не си е тръгвал от тук. Както не си е тръгвал никога от самия себе си, не е изневерявал на своята човешка и творческа природа. Ранима, но непрекършена, страдаща, но възраждаща се всеки път от пречистващия огън на болката и възторга пред чудото Живот. В изповедните му стихове, побрали „премълчаното на два езика”, са съчетани хармонично традициите на две големи поезии – турската и българската. В тях има живопис и музика, философия и горещи чувства, умъдреност и същевременно детски захлас пред чудесата на битието, на природния и душевния живот.
Темата за Доброто и Злото е водеща метафора в поезията на Атасой. Тя присъства още в първото стихотворение „Може би затуй, че не мога да пея…”, в което поетът споделя, че гласът му е фалшив, но отглежда в душата си чувства, които после да превърне в най-искрена поезия. Към това само бих добавила, че едва ли големите световни поети, нашите любимци, са били чак такива песнопойци.
Може би едно от най-съкровените му признания пред мисълта за отвъдното е това: „..и в гроба ми сложете щурец и светулка”. Всъщност, те – песента на сърцето и светлината на помислите – са винаги с него и сега, в изстраданите му вдъхновени строфи.

© Надя Попова

*
в две враждебни страни живях
по волята на съдба двулика
платих за всеки пъклен грях
с твърдостта на мъченика

неспирно на две слънца горях
мълчах и си преглъщах вика
но в изповедни стихове излях
премълчаното на два езика

© Ахмет Емин Атасой

AFISH.BG