Сряда, 23 Май 2018
„Почувствах всичко в себе си готово за чудната Валпургиева нощ…”

„Почувствах всичко в себе си готово за чудната Валпургиева нощ…”

Така се чувства Фаустовият Мефистофел в навечерието на 30 април срещу 1 май – празникът на вещиците, който има традиционни езически корени и у нас

Исторически погледнато Валпургиевата нощ е възниква като приемственост на обичаите по посрещането на пролетта в езичеството. Празнуването включва паленето на гигантски огньове в чест на настъпващата пролет. Оригинално древните викингски обичаи на плодородието са провеждани около 30 април и поради съвпадението с канонизирането на Валбори празненствата приемат нова форма.

Християнският празник е в чест на света Валбурга - позната в Скандинавия като Валбори, Валпургис или Веалдбург. Родена е във Весекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд. За живота на Валбурга има много малко данни. Умира на 25 февруари 779 г. Канонизирана е за светица на 1 май същата година и тази дата носи нейното име в шведския календар.

Съчетаването на почитането на Валбори със силата на вековните викингски обичаи по посрещането на пролетта е възприето и на други места в Европа. Двата празника се смесват в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ.

В България на 1 май се чества Ирминден, на който се изпълняват ритуали по прогонването на змиите и гущерите. Празникът е наричан още Еремия, Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден, Змийски ден - ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети четиридесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техният цар.  Старите хора наричат първия ден на месец май Йеремия и казват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. В Западна България се палят големи огньове и се прескачат за здраве. Наблюдава се интернационализация на празника, като се съчетават елементи с Валпургиевата нощ.

Митологията, обичаите и религията се сливат в едно и стават предмет на литературното творчество на редица автори – като се почне от „Фауст” на Гьоте, минем през „Майстора и Маргарита” на Булгаков, та до пиесата „Валпургиева нощ” на Венедикт Ерофеев и „Понеделник започва в събота” на братя Стругацки.

Според преданието през тази нощ можем да се простим с миналото и да отворим врата към бъдещето със заклинанието:

"Всичко, което е старо сега да стане Ново,

Всичко, което е спящо, сега да се Пробуди,

Всичко, което е тъмнина сега да се превърне в Светлина!

Да бъде!"

AFISH.BG