Петък, 21 Септември 2018
Евгени Минчев получи Голямата награда в Шестия международен поетичен конкурс „Лирични гласове 2017”

Евгени Минчев получи Голямата награда в Шестия международен поетичен конкурс „Лирични гласове 2017”

На специалната церемония в неделя, 10 декември, Голямата награда „Романьола Мирославова“ и договор за издаване на книга със стихове спечели Евгени Минчев.

Заниманията с поезия на светския лъв съвсем не са от вчера. Това е втората му награда за стихотворение след друга, спечелена още в детските му години. На официалната церемония по награждаването Евгени Минчев съпреживяваше поезията, която звучеше, и се просълзи от въздействието на стиховете на другите поети, наградени в конкурса.

В международния раздел победителка стана прекрасната Сузана Мицева от Македония, която спечели първа награда. Тя е на 30, но вече е получила много отличия за поезия и проза в Македония, включително наградата „Антология на болката“ – 2015 г. за любовна поезия. Спечелилото стихотворение прозвуча в оригинал и в превод на Таня Попова. Втора награда получи Нехас Сопай от Албания, а трета – Дуня Паланджеану от Румъния.

В българския раздел на конкурса с първа награда бе отличена поетесата и литературен критик Силвия Недкова. Втора награда порлучи Алина Стоянова за прочувствено стихотворение, посветено на Романьола Мирославова, създателката на конкурса. Трета награда бе отредена на Ани Димитрова.

Специални поощрителни награди получиха Даниел Тунев, Анна Христова и Людмила Тодорова.

Журито на конкурса бе с председател Маргарита Петкова и членове Валя Василева, Весела Лулова Цалова, Венко Евтимов и Пламен Тотев.
Тази година участваха 224 поети – някои утвърдени, автори на много книги и носители на редица награди; други пък талантливи и очакващи своя звезден миг.

Конкурсът бе създаден през 2012 г. от поетесата Романьола Мирославова по подобие на редица международни поетични съревнования в чужбина. Организатори на конкурса са Сдружението на софийските читалища, НЧ "Н. Й. Вапцаров - 1922", издателствата „Персей“ и „Изида“.
Носители на Голямата награда в конкурса досега са Маргарита Петкова, Ана Александрова, Евстати Бурнаски, Петя Стефанова и Николай Дялков.

От тази година Голямата награда носи името на Романьола Мирославова.

„Желанието ни беше да съхраним конкурса, каквато беше предсмъртната молба на Романьола, да запазим възрожденския, читалищния му дух и това по някакъв начин да бъде нашият дан в подкрепа на духовността, за която като че ли все по-малко се сеща днешният човек, живеещ в един твърде материален свят“ – каза литературният критик и издател Пламен Тотев, който организира конкурса със съдействието на дъщерята и сина на Романьола Мирославова – Даниела Павлова и Симеон Павлов, както и на НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1922“.

Романьола беше поет, прозаик, драматург, публицист, автор на книги за деца и възрастни. Родена е на 24 декември 1953 г. във Враца. Автор е на повече от 20 книги, сред които стихосбирките „Въздишки от вулкан“, „Час преди залеза“, “Гарванов писък”, романът “Плашилото”, сборници с разкази и пиеси. За книгата си „Подарък за Дядо Коледа“ тя бе отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература. Носител е на награди за поезия от Италия и България. Превеждана е на руски, македонски, украински, белоруски, английски, немски, сърбохърватски, испански и италиански. По нейни стихове са създадени и много песни. На церемонията по връчването на тазгодишните награди прозвучаха и две съвсем нови песни в изпълнение на Моника Горанова.

Ето отличените стихотворения:

Голямата награда „Романьола Мирославова“

Евгени Минчев

* * *

Наех си квартира
в очите на гълъба.
Имам гледка – небе,
и клюн за тераса.
Нощем звезди-камериери
се грижат за мен.
Аз обитавам
едното око.
С другото
се озъртам за теб.

* * *

Есен е. Прости неща предстоят.
Измряха пеперудите, летните.
Вероятно изпитали глад,
без цветята, увяхнали в клетките.

В чашата ми - земетресение.
Кандилка се езикът на свещите.
В устата ми - кръвосмешение
от думи, изречени грешно.

Душата ми - трескав скиор,
планира различни ходове.
Плъзга се - глътка ликьор,
преглъщан по чуждите входове.

Чуруликат изкуствени птички,
кълват часовете ми на изгнание.
Малка рана вместо боички
описва късни признания.

 

Първа награда

Сузана Мицева, Македония

Прошка

Ела на последното ми къпане
да измиеш живота и всичкия срам.
Което тялото ти е събрало да си го вземеш,
казват, че душата си тръгва последна.
Част по част ще ти се отдавам:
най-напред сърцето ще се смири,
после ще върна погледа
в зениците ти,
и накрая ще ти вдъхна живот.
Остани още, да ти се изповядат очите:
Два пъти ще си свидетел на смъртта си.
Два пъти ще си свидетел на смъртта си.

Превод Таня Попова

 

Първа награда

Силвия Недкова

Завръщането на Пенелопа

Тази вечер аз, Пенелопа, се завръщам след двайсет години в Итака.
Много вятър погълнах, много кожи от гърба си свалих. Там ме чакат.
Всъщност друга съм аз, не онази, която пое на война. Тя е спомен.
Всяка бръчка сама издълбах, всеки косъм избелих сама. Нямам корен.
Песни пях упоително и мъжете превръщах в свине. Мразя острови.
Едноока омраза в такелажа ме вплита - въже до въже. Аз съм кораб.
Пропътувах мечтата на толкова други, преживях ги. А съм в началото.
Богове ме ласкаха, богове ме проклинаха, жертвах ги. И съм цяла.
Одисей пие нашето вино, разрежда го капка по капка. И се разнищва.
Свободата му взех, самотата му взех и син му родих. Той е нищо.
Още сънувам Итака. Придърпва ме левга по левга. Трепти тетивата.
Тази вечер се връщам от път. Изтъкан е саванът. И никой не чака.

Втора награда

АЛИНА СТОЯНОВА

ТИ ЛИ

На Романьола Мирославова

И той, невиждащ изгрева, с надежда се озърна.
Дано намери слънчев лъч по лунната пътека.
Романьола Мирославова

Ти ли, ти ли надпяваш щурците безумни?
Наизуст песента им я зная.
Прожектира в прозореца образи лунни
слънчев лъч, долетял от безкрая.

Ти ли, ти ли докосна, погали очите ми –
помъдрели и залезни, сухи?
Не поглеждай навътре! – ще плиснат сълзите
от прибоите скрити и глухи.

Ти ли, ти ли ми шепнеш с тъга рубаите? –
а се будя от гарванов писък.
Ангел блед от небето звездиците смита.
На перваза ми – пухче от птица…

Ти ли, ти ли? – вулкан и въздишка, човечност.
Ти ли пееш с дъжда през декември?
Да, реката е винаги същата, вечната…
Чудно камъче в нея намерих!

Ти ли, ти ли… Или си измислям, защото
искам в белия свят да те има.
Тананика ми оня щурец във ухото.
Ромоли ми със твоето име.

Трета награда

Ани Димитрова

Чисти са раните

Когато и да дойдеш – аз съм тук,
с бакъра още сам вода си нося,
а раните промивам от капчук
под стряхата на дом, от който прося!

Обичам да „напивам“ съвестта,
защото ми напомня колко струвам,
напие ли се…. в мътната вода
забравя ме и скача, като луда!

Надявам се от раз да ме сглобиш,
когато на парчета се разпадна
- опитай се, но без да се гнусиш,
капчукът е почистил всяка рана!

Когато и да дойдеш – аз съм тук,
с бакъра още сам вода си нося,
но мойте рани станаха улук
и мие си душата всеки просяк!

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)