Вторник, 26 Януари 2021
Жана Д'Арк – легендите се множат

Жана Д'Арк – легендите се множат

Народната героиня умира на днешната дата през 1431 година в Руан и този миг записва името ѝ във вечността

 

Родена на 6 януари през 1412 година в Домреми ла Пусел, Франция, Жана се отличавала с цветущо здраве, което ѝ позволявало да води трудния живот на воин. Под силата на личното ѝ обаяние попадал всеки, който я срещнел, дори и нейните врагове. Времето  не пощадило изображенията на Жана. Но то запазило нещо много по-ценно от безмълвните портрети и статуи - множеството достоверни и изразителни свидетелства.

През 1431 година, на 30 май, в в огъня на омразата изгаря  Жана д’Арк Домреми. Вече повече от 500 години тя е смятана за най-ярък символ на беззаветна храброст и истински християнски добродетели.  Едва ли ще се намери в света просветен човек, който никога да не е чувал нейното име и да не познава нейната кратка, но изключителна биография. Легендарната Жана Д’Арк! Каква е била в действителност?

Как изглеждала тя? Ние не познаваме нито едно истинско изображение на Жана. Хората, които са я видели, казват, че тя била висока, чернокоса и черноока девойка.

 

1

Официална легенда N1: Жана е народна героиня

Жана д’Арк се родила през 1412 година в селцето Домреми по време на Стогодишната война (1337-1453) между Англия и Франция и рано осъзнала своето призвание. Веднъж тя започнала да чува гласовете на Света Маргарита и Света Екатерина, които ѝ съобщили, че точно тя ще спаси Франция от английското нашествие.

Жана напуснала родния си дом, успяла да се срещне с дофина (престолронаследника) Карл VII и да поведе френската войска. Освободила няколко града, в това число и Орлеан, след което започнала да се нарича Орлеанската Дева. Скоро след това Карл VII бил коронясан в Реймс, а Жана спечелила поредица важни военни победи.

На 23 май 1430 година, по време на разузнаване близо до града Компиен, отрядът на Жана бил плененен от  бургундците, които я предали на Люксембургския херцог, а той на своя ред - на англичаните. Носели се упорито слухове, че Жана била предадена от приближените на Карл VII.

През януари 1431 година в Руан започнал процеса срещу Жана д’Арк. Инквизицията ѝ предявила 12 обвинения. Процесът бил воден от епископ Пиер Кошон, който още преди началото на съда подложил  Жана на медицинско освидетелстване, уж да установи, че девойката не е невинна, че е встъпила във връзка с дявола. Но прегледът показал, че Жана е девствена, и съдът трябвало да се откаже от подобно обвинение.

Процесът продължил няколко месеца. На 29 май 1431 година съдиите излезли с окончателното решение, че подсъдимата се предава в ръцете на светските власти. Била осъдена на смърт чрез изгаряне на клада. Тя била само на 19 години. На табелата върху стълба, към който я привързали написали: „Жана, наричаща себе си Дева, вероотстъпница, вещица, окаяна богохулница, кръвопийца, прислужница на сатаната, еретичка“. Изпълнението на присъдата се извършвало в присъствието на много народ, като ешафода бил отцепен от английски войници. 25 години след гибелта ѝ, Жана д’Арк била реабилитирана и призната за национална героиня, а през XX век католическата църква я провъзгласи за светица. Обаче слуховете за това, че в действителност Жана д’Арк не изгоряла на кладата, а се спасила, започнали да се разпространяват сред народа веднага след екзекуцията.

 

2

Легенда N2: Жана не е изгоряла на кладата

Украинският антрополог Сергей Горбенко направи сензационно изяление: Жана д’Арк не била изгорена, а доживяла до 57 години. Тя не била пастирка, както гласи легендата, а произхождала от кралската династия Валоа.

Специалистът е уверен, че историческото име на Орлеанската Дева е Маргарита дьо Шампдивер. Изследвайки останките в саркофага в храма Нотр-Дам де Клери Сан-Андре близо до град Орлеан, Сергей Горбенко открил, че пред него са останките на Жана д’Арк, която в действителност била незаконородена принцеса  Валоа. Неин баща бил крал Карл VI, а майка — неговата последна любовница Одет дьо Шампдивер. Под надзора на баща  си краля тя била възпитавана като воин, затова можела да носи рицарски доспехи. Сега става разбираемо как е могла Жана да пише писма (това не било по силите на една неграмотна селянка). Крал Карл VII инсценирал смъртта на Орлеанската дева - вместо нея била изгорена друга жена.

Слуховете, че истинската Жана д’Арк не е била изгорена на кладата от инквизицията в Руан през 1431 година, винаги са били разпространявани във Франция.  Има версия, че Жана е била в почетен плен при леля си Люксембургската херцогиня.  Според друга версия (тъй като на Жана, заточена в Руанския замък, не било забранено да  приема посетители), някой от нейните приятели биха могли да подготвят бягството ѝ.

 

3

Легенда N3: двойниците на Жана

Представителите на политическия елит винаги са имали двойници.  Ако през 1431 година в Руан е била изгорена друга жена, то коя е била тя?  Странното е, че при най-строгата дисциплина и добросъвестност от страна на инквизиторите, не били записани никакви разходи  конкретно за екзекуцията на Жана д’Арк. Като че ли, действително било направено всичко, за да не може никой да види кого водят на ешафода.

Той бил  отцепен от английски войници, при това лицето на осъдената било покрито. По време на процеса Жана едва ли би могла да бъде видяна от някой друг освен от инквизиторите, така че тази презастраховка е била излишна. Но я имало. Когато всичко свършило, на тълпата било предложено да се убеди, че еретичка е изгоряла - палачът разгребал още горящите въглени. Желаещите действително могли да видят овъглен труп. Но чий бил той, не можело категорично да се каже.

 

4

Легенда N4: Девата се омъжва

Според една от легендите, Жана д’Арк не само се спасила от гибел, но и се омъжила през 1436 за някой си Робер д’Армоаз и родила двама сина. Потомците на този  д’Армоаз до днес се смятат за роднини на Жана и твърдят, че техния почитаем прадед за нищо на света не би се оженил за жена, която не би му  предоставила истински документи, удостоверяващи произхода ѝ. През 1439 година като по чудо възкръсналата Жана се появила в Орлеан. Съдейки по записите в книгата за преброяването, жителите на освободения от нея град приели Жана д’Армоаз повече от радушно. Не само я познали — в нейна чест знатните граждани дали тържествен обяд, а като подарък й поднесли 210 ливри: „за добра служба на града по  време на обсадата".

 

5

Легенда N5 (скандална версия): Жана била една трета мъж

За това съобщава журналистът Николай Николаев. Скандалната диагноза е поставил руския учен Ефроимсон. Чак пет столетия след станалите събития на този съвременен ескулап му станали известни причините, поради които Жана д’Арк… била обвинена във връзки с дявола. Изучавайки биографичните данни и материалите от следствието от периода на английския плен на Орлеанската Дева, обединявайки множеството признаци и симптоми, ученият стигнл до извода, че девойката страдала от рядко гинекологично отклонение.

По данни на Руския център за репродукция на човека, средно едва пет на сто хиляди жени страдат от синдром на Морис. По такъв начин, на френският крал доста му провървяло. Ако Жана д’Арк би била абсолютно здрава, монархът би останал без корона, а Франция без независимост.

 

8

Легенда N6: Дрехите я погубват

Решително никой, освен руанските съдии и техните парижки съмишленици, не смятал Жана за вероотстъпница и еретичка заради това, че носела мъжки дрехи. А с тези дрехи са я виждали десетки хиляди хора. С тези дрехи тя не само воювала, но и посещавала църква, молела се, изповядвала се, приемала причастие, получавала благословия. Тя общувала с множество свещеници, но нито веднъж не била упрекната по повод облеклото си.

Нещо повече.  Жана била с мъжки дрехи и тогава, когато била изправна пред комисията в Поатие, която специално изяснявала въпроса за съответствието на думите и постъпките на девойката с нормите на христианския морал. Професорите по богословие и познавачите на каноническото право, които влизали в тази комисия, не намерили нищо осъдително в поведението на Жана. Очевидно, те не били смутени от това явно нарушение на каноническото право.

По мнението на най-големия френски теолог от онова време Жан Жерсон, тази забрана не е била общозадължителна правова  норма, но етичното правило, чиято главна цел е била пресичането на разпътството и разврата. А Жана облякла мъжките дрехи с богоугодна цел.

Впрочем, адвокатите на папския трибунал Теодор де Лелис и Паоло Понтано, запознавайки се по време на подготовката за реабилитацията на Жана с материалите на обвинителния процес, стигат до заключението, че, обличайки мъжки дрехи, Жана изобщо не е нарушила каноническата забрана.

Напротив, двамата юристи съзрели в това  свидетелство за нравствената чистота на девойката, защото с помощта на мъжките дрехи тя защитавала честта си от посегателства от страна на войниците и стражата. Както се вижда, и теоретичното богословие, и приложната юриспруденция не смятали носенето на неподобаващо на пола облекло за безусловна проява на ерес.

В резултат

страстите, кипящи около живота ѝ, главното, смъртта на френската национална героиня Жана д’Арк, са сходни единствено с многовековния спор кой е бил Уйлям Шекспир и съществувал ли е изобщо. Историята на нейния кратък живот и мъченическата й гибел неизменно вълнуват умовете на  историци и хора на изкуството, но какъв е бил истинският живот на Жана д’Арк, никому  не е известно.

 

AFISH.BG